В самото начало не съществувало абсолютно нищо. Нямало небе, земя, пясък и море. Единствено имало една огромна бездна. Тя се наричала Хинунгагап. На север се простирало царството на Мъглите – Нифелхейм, а на юг - царството на огъня Муспелхейм.
В Нифелхейм живеели вечните студ и мрак. В Муспелхейм пък се подвизавали огнените великани, заобиколени от горещина и тишина.
Изведнъж в царството на мрака и мъглите бликнал изворът Хвергелмир. От него се разделили дванадесет мощни реки, които се се понесли на юг към Хинунгагап. Въпреки че жестокият студ на мрачното царство превръщал водите им в лед, те не пресъхвали.
Приближавайки се към огненото царство, ледените късове постепенно започвали да се топят. Излизащите от Муспелхейм искри се смесили с разтопения лед и му вдъхнали живот. Издигнала се исполинска фигура – първото живо същество на света - великанът Имир.
Така се създал света. Но той нямал форма или определен порядък. На „земята” имало само солени грамади и нищо друго. От една такава грамада се появил друг великан на име Бури. Синът му взел за жена великанката Беслу, която му родила трима синове: Один, Вили и Ве.
На света господствал първият великан – Имир. Но на тримата братя това господство въобще не им допадало. Те се наговорили и скоро възстанали против тираничното господство на Имир. След като го убили, вече никой не можел да попречи на Боговете да създадат света по техен образ и подобие.
От тялото на Имир боговете направили Земята. Тя представлявала плосък кръг, поставен в средата на Световното море, което се образувало от кръвта на великана. Света бил наречен Митгард, т.е. Средна Страна.
От черепа на великана направили Небесния Свод, от косите му - планините, от костите – дърветата, от зъбите – камъните, а от мозъка му - облаците. В четирите ъгъла на небосвода трите божества поставили рогове, а във всеки рог-вятър.
В северния рог бил сложен Нордри, в южния - Судри, в западния - Вестри и в източния - Аустри. Света бил опасан с огромна змия във формата на кръг, захапала опашката си.
От излизащите от Муспелхейм искри били направени звездите, с които бил украсен небесния свод.
След като работата била свършена, дошло време Один и братята му да помислят за това как да населят Земята. За целта, на брега на морето, намерили две дървета: ясен и елха. От тях направили мъжа и жената.
Оставало обаче и още нещо. Над света все още властвала нощта. Один създал Слунцето и Луната, но уви, неподвижни на небето. Дълго се чудил как да се справи с тази задача. И намерил решение.
На Земята живеел човек на име Мундилфари. Той имал две деца - Сол и Мани. Мундилфари смятал, че неговите деца са най-хубавите на света. В съседното селище обаче живеел младеж на име Глен, който бил толкова красив, че сияел като звезда.
Тогава гордият баща решил да ожени Сол за Глен и децата им да станат още по-хубави, по прекрасни дори от онова, което Боговете могат да създадат. Тази наглост обаче не се харесала на Один и, за да накаже Мундилфари, решил да вземе Сол и Мани и да ги постави в служба на хората: Сол трябвало да вози Слънцето, а Мани - Луната.
Освен човеците, боговете населили Земята и с много невидими създания: природни духове, елфи и гноми.
Тъй като с времето боговете станали прекалено много, се преместили да живеят на небето, в две големи царства: Аси, които живеели в Асгард и Вани, които живеели във Ванхейм.
Коментари