Живеейки в свят, доминиран от мъже, могъщите жени, които управлявали Древен Египет, били забележителни и необикновени чудеса за своето време. Клеопатра VII Филопатор, Твосрет, Хатшепсут, Нефертити, Собекнеферу и Мернейт са сред малкото жени от Древността, които са царували по време на дългата история на Египет. Запознайте се с всяка една от тези успешни владетелки на египетската цивилизация, чиито имена са известни и до днес.
Мернейт
Много историци сочат Мернейт за първата жена-фараон, царувала през 2970 г. пр. Хр. (1-ва династия). Историческите данни показват още, че Мернейт е била съпруга на фараон и регент, но може би е била владетелка в собствения си живот за определен период от време. Нейната гробница прилича много на египетските царе от първата династия и отразява много от тях, включително голяма подземна камера, гробове за слуги, жертвени приноси и слънчева лодка. Нейното име също е включено в списъка на ранните фараони, намерени върху печата в гробницата на нейния син. Въпреки това, заедно с името й на този печат, е и титлата „Кралската майка“. Ако тя наистина е властвала изцяло, Мернейт е първата жена-фараон и царица в историята. Датите на нейното раждане и смърт са неизвестни.
Собекнефру
Счита се, че Собекнефру е управлявала Древен Египет за времето от 1806–1802 г. пр. Хр. Тя е последният владетел на 12-та династия след смъртта на брат си Аменемхет IV. Смята се, че повече от пет други жени са управлявали Египет като фараони преди Собекнеферу, но тя е първата, за която има доказателства.
Нефертити
Нефернеферуатен Нефертити е царица на Древен Египет от 18-тата династия. Могъщата двойка от древния свят, Нефертити и Ехнатон управлявали Египет заедно от 1353-1336 г. пр. Хр. и са най-известни със започването на монотеистична религиозна революция. Те настоявали за поклонение само на един бог - слънчевият диск, наречен Атон. Преди тяхното царуване египетската религия е била политеистична.
Под властта на Нефертити и Ехнатон Древен Египет се радвал на богатство и просперитет, такива, каквито вероятно след това не е имало. В храмовете, построени в Карнак, Нефертити е изобразявана в двойно по-голям бюст от този на съпруга й в произведенията на изкуството. Има я дори в сцени, които обикновено са запазени за фараона, в които разгромява враговете и украсява трона с пленници.
Някои учени смятат, че тя е управлявала за кратко Египет като фараон под името Нефернеферуатен след смъртта на съпруга си и преди изкачването на Тутанкамон.
Хатшепсут
Хатшепсут е втората исторически потвърдена жена-фараон. Тя управлявала Древен Египет за времето от 1478-1458 г. пр. Хр. (18-та династия). Около дванайсетгодишна тя става царица на Египет, след като се омъжва за своя полубрат Тутмос II, а след като той умира, е регент на законния му наследник Tутмос III, който все още е бил непълнолетен.
След по-малко от седем години в своето временно управление Хатшепсут поема титлата и пълните сили на фараона. Официално тя все още управлява съвместно с Тутмос III, но тя е човекът, който най-вече дърпа конците на античната цивилизация. Като символ на нейната фараонска сила и в усилията си да узакони силата си, Хатшепсут наредила, че иска да има всички традиционни регалии и символи на царската власт, сред които и изкуствена брада.
След смъртта й и въпреки опитите на Тутмос III да изтрие името й от историята, много съществуващи нейни статуи алтернативно показвали елементи на традиционната женска иконография.
Хатшепсут е смятана от учените за един от най-успешните фараони в египетската история, като царуването й е траело поне двадесет години. Тя се славела с успешно управление, като разширила търговията и предприела амбициозни строителни проекти. Хатшепсут е погребана в Долината на царете.
Твосрет
Твосрет е последният известен фараон от 19-та династия. Тя е царувала от 1191 г. пр. Хр. до 1189 г. пр. Хр. Първоначално тя била втората съпруга на Сети II и регент на наследника Сипта. Когато Сипта умрял, Твосрет поела контрол над трона и официално била обявена за фараон. По време на нейното управление Египет достига до голям икономичен и кулурен разцвет, но след това се зараждат битки. Не е ясно обаче дали нейното царуване завършва с гражданска война или конфликтът е започнал в резултат на нейната смърт.
Клеопатра VII Филопатор
Всеизвестната Клеопатра VII Филопатор е последният активен фараон в Птолемеев Египет. Интересното за нея е, че била от гръцк-македонски произход и е наследничка на Птолемеите. Първоначално тя управлявала Египет съвместно с баща си Птолемей XII Авлет, а по-късно с братята си Птолемей XIII и Птолемей XIV.
Въпреки че е омъжена за Птолемей XIII на осемнайсетгодишна възраст, по волята на баща им, Клеопатра дава ясно да се разбере, че няма да споделя властта с него и оттегля името си от официалните документи.
Клеопатра пада от власт, прокудена е и бяга в Сирия. Докато е в изгнание, тя събира наемническа армия и се бунтува. Бързо се съюзява с Юлий Цезар, като му става любовница, използвайки гнева си върху Птолемей XIII за убийството на Помпей, римски консул и вдовец на дъщеря му Юлия. С помощта на Цезар, Клеопатра възстановява своята власт над Египет заедно с най-малкия си брат Птолемей XIV. След като Цезар е убит, тя се съюзява с Марк Антоний, с когото също има страстна афера. След поражение, те двамата се самоубиват, а Египет пада под римска власт.
Клеопатра и до ден днешен се спряга като една от най-съблазнителните и красиви жени от древността. Тя можела да говори на шест различни езика, включително арамейски, египетски, етиопски, гръцки, иврит и латински.
