В древността са съществували много цивилизации, които са постигнали значителни успехи, нареждащи ги в челото на световните древни култури. Една от тях е египетската цивилизация. Достиженията на тази култура се дължат на хората, успели не само да се нагодят към живот в долината на река Нил, но и да използват предимствата, които им давала великата река по най-добрия начин.
Периодът преди династиите в Египет
Земите в долината на Нил са били разделени по естествен начин на Горен и Долен Египет. Горният заемал земите на 900 километра по течението на реката. Тази област се характеризирала с напоителната си система от канали, без които областта не би съществувала като център на развито общество и растението папур, типично за областта.
Долен Египет заемал земите, разположени на север от столицата, в Делтата на великата река. В тези земи най-известен е растящият по мочурищата папирус. От него се произвеждала хартия, на която са написани и запазени множество древни документи. Тези две земи станали независими царства. Дори след обединението им от фараона Нармер те останали като две независими области в състава на една държава.
Създаване на Египетското царство
Около 3150 година преди Христа възникнало Египетското царство. Това е ранен Египет, резултат от победата на владетеля на Горен Египет, който победил Долен Египет и обединил земите им в едно държавно обединение. Той е и първият фараон на Египет, известен в науката египтология с името Нармер. Менес е името, с което Нармер е наречен от египетския историк Манетон в ІІІ век преди Христа. Победата на Нармер е отбелязана от владетеля с каменна плоча, намерена в първата столица на Египет - Мемфис. Развитието на новосъздаденото царство и неговите върхове и спадове вървят през различни етапи. Ще ги разгледаме накратко.
Старо царство
В годините между 2649 и 2150 година преди новата ера е заключен най-удивителният период в историята на стария Египет. Той обхваща управлението на фараоните от трета до шеста династия. Фараонът Джосер, който е втори владетел от третата династия, си е спечелил вечно място в историята на най-известните фараони с първата пирамида, която е със стъпаловиден вид. Тя е внушително съоръжение от камък, изградена е по архитектурен план на Имхомен - първият гениален архитект, за когото има сигурни исторически данни.
Фараоните, които идват след Джосер, взаимствали идеята пирамидите да се използват като гробници на владетелите. Днес има около 90 на брой пирамиди в Долината на царете по западните брегове на Нил. Последният фараон от Старото царство е Пепи ІІ. Той е в края на VІ династия и след него започнали смутове, които довели до края на Старото царство.
Първият преходен период в древен Египет
Разпадът на Старото царство довел до създаване на отделни номи, области, управлявани от управители, наречени номарси, които ръководели делата на областта от името на фараона. Номите имали своя столица и герб. Това събитие се оказало застрашаващо за египетската държава. Този период е наречен Първи преходен и обхваща времето приблизително между 2150 до 2040 година преди новата ера. С отслабването на фараонската власт упадъкът обхванал външната търговия, а напоителната система започнала да се руши. С настъпването на сушата настъпил и масов глад в древен Египет.
Средно царство
Един от най-съзидателните периоди обхваща времето от 2040 до 1640 година преди Христа. През този период владетелите били основно от Тива и столицата била преместена на север. Фараоните от този период завладели големи територии от Нубия, държава, съществувала в земите на днешната държава Судан и така придобили роби и богатства. В края на тази епоха царството отслабнало и азиатски племена нахлули и завзели северната част на страната.
Ново царство
В южен Египет най-силна била областта около Тива и точно тя станала център на борбата за обединение. Царят на Тива Яхмос І извоювал окончателно победата и възвърнал независимостта на царството. Този факт сложил началото на Новото царство. През този период в Египет имало политически и културен подем, но той бил последен за държавата на старите египтяни.
Най-значителният египетски фараон е управлявал в периода на Новото царство. Това е Рамзес ІІ, наречен Рамзес Велики. При най-дългото в египетската история управление на фараон, това на Рамзес ІІ, Новото царство впечатлявало с богатствата си и си съперничело с хетите, за да доминира региона. Заедно с това обаче станало и цел на нашествия от морските народи и съседните племена.
Втори преходен период
След фараона Рамзес ІІ в древен Египет настъпил упадък. Наследниците на Рамзес Велики не притежавали неговите държавнически качества и това довело до анархия в царството. При Рамзес ІІІ се случил първият в историята масов бунт заради неизплащане на възнагражденията на строители и занаятчии.
Трети преходен период
През този период Египет не притежавал вече нито слава, нито величие, както в по-старите времена. Новото царство стремително отивало към своя залез. През този трети преходен период властвали междуособиците, разделението и съперничествата. Те довели чужди завоеватели и владетели.
Последни фараони в Египет
Този период се характеризира с кратък разцвет на Египетското царство. За последен път в Египет управлявали местни владетели, но за кратко време. Това се случило през ІV век преди Христа. После дошъл окончателният край на Египетските фараони. Древната цивилизация край Нил се превърнала в провинция на Рим.
Достиженията и наследството на древен Египет
Отлично развит отрасъл на древното египетско стопанство е била търговията. Търговските операции с други държави са били управлявани от фараона чрез негови служители. Те обикаляли пазарите и се договаряли с владетелите на пристанищните градове по Средиземно море, от които купували продукти за нуждите на фараона и висшите му приближени. Когато древен Египет бил във възход, стоките били получавани не чрез търговия, а като данък от подчинените земи.
Развита била и вътрешната търговия. На пазарите се разменяли стоки както и сега по африканските пазари. Изобилието от храна, благодарение на плодородната почва в делтата на Нил, благоприятствала не само търговията, но и културата. Хората отделяли време и средства за занимания с култура и изкуство, както и строителство. Много величествени били храмовете на боговете, както и пирамидите на фараоните, чийто строеж започвал още с встъпването във владение на престола и продължавало през цялото управление. Най-значително постижение в културната област обаче остава библиотеката в Александрия, съхраняваща безброй томове от хилядолетния опит на човека.
Земеделието е следващият отрасъл, добре развит в древен Египет. Той осигурявал благосъстоянието на хората в Делтата на Нил. Познати били три сезона - на наводнение, на сеитба и на прибиране на реколтата. При наводненията в земята били довличани наноси, които подхранвали почвата. В сезона на засяване се сеели културите, а след това реколтата се прибирала и зърното се смилало на брашно. Основните храни били бира и хляб и за тях се сеели жито и ечемик, както и още няколко зърнени култури. Лен се отглеждал за направа на дрехи, а от папирус се произвеждала хартия. Зеленчуци и плодове се отглеждали в градините. Поливането на реколтата ставало с напоителни канали или на ръка в личната градина.
От наследството на древен Египет най-познати са египетските пирамиди, както и храмовете на боговете. Има обаче и друга, не толкова популярна страна от културата на древен Египет, която заслужава своето място в наследството, оставено ни от древните жители на Делтата на Нил.
Това е поезията. Поетическите стихове поразяват с лирическите средства, които са използвани. И днес смайват с чистотата и виталността на чувството, което струи от тях. Метафори, повторения и други добре познати ни художествени средства не са били тайна за поетите в древен Египет. Предполага се, че стиховете, датирани от времето на Новото царство, са по-късен вариант на устни народни любовни песни, свидетелстващи за поетическия гений на безименния народния певец.
