Условно хората се делят на два типа - такива, които излъчват щастие и такива, които са вечно нещастни. Щастието, към което всеки се стреми, не зависи от външни обстоятелства, то е отражение на вътрешната същност на човека. Щастливите хора можем да наречем и с друга дума - оптимисти, а нещастните наричаме също песимисти.
Основни черти на оптимистите, които ги превръщат в щастливи хора
Оптимистите имат изградени приятни навици, които се отразяват благоприятно на живота им. Тези хора не изпитват омраза, предпочитат да прощават и да забравят лошото, отколкото да позволят на негативизма да вземе връх в ежедневието им. Лошите чувства и мисли повишават стреса, водят след себе си тревожността и депресията. Оптимистът е намерил начин да се освобождава от тях, за да се радва на хубавите неща.
Оптимистично настроените хора се отнасят с доброта към околните. Добрите постъпки карат мозъка да произвежда повече серотонин - хормона на щастието. Той действа благотворно на настроението, повишава чувството на задоволство и удовлетворение. Така се създават спокойствието и щастието.
Оптимистът не приема трудните моменти като проблем, а като предизвикателство, с което може да се справи. Това поражда мисли за нови възможности за изява на положителните страни на личността, за победа над трудностите.
Оптимистите умеят да се радват на това, което имат. Те не мислят за нещата, които им липсват, а извличат най-доброто от това, с което разполагат. Така се създава усещане, че нищо не им липсва.
Оптимистите не се ядосват за дребни неща, защото ги води вътрешното усещане, че в този кратък живот няма време за дребнотемие, то само изтощава.
Оптимистично настроеният човек не се обръща назад към миналото, нито се терзае за бъдещето. Той живее в настоящия момент и извлича удоволствията от мига.
Оптимистът не се сравнява непрекъснато с другите, той се стреми към собствения си напредък и поздравява околните за техния.
Оптимистът следва сърцето си и не търси одобрението на околните. Той живее своя живот и не допуска песимистите да отнемат куража и вярата му.
Всеки оптимист знае, че животът не винаги е справедлив. Той го приема такъв, какъвто е, няма конфликт със заобикалящата го действителност. Затова всеки оптимист живее в мир със себе си. Това е основната предпоставка за щастлив живот.
Поради всички изброени причини не е чудно, че оптимистите живеят по-щастливо и по-дълго. Според направени проучвания продължителността на живот на оптимиста е с 8-10 години повече, отколкото на песимиста.
Позитивните личности имат не само повече приятели, но и по-добри романтични връзки и по-спокоен семеен живот. Оптимизмът е чувството, което помага на хората да разрешават лесно конфликтите помежду си и да подобрят отношенията си. Позитивните хора са по-щастливи в живота от негативните.
