Моите коментари

Съжалявам много за загубата ти.Съболезнования.Мисля,че трябва да дадеш тези обувки на човек за който знаеш че ще ги носи.Поне баба ми така правеше.Когато някой от семейството ни сънуваше починал близък и той искаше нещо или поръчваше баба ми даваше дреха или храна според желанието.Но условието беше храната да се изяде от този на който е дадена или дрехата да сме сигурни,че ще я носи.Дори за починалия брат на баба ми съм купувала цигари и водка защото го сънувах в ресторант с много храна на масата, а той непрекъснато си поръчваще цигари определена марка и водка но не му носеха и той беше тъжен.Посъветвай се с по-възрастни хора все пак.

До преди една година и аз си задавах тези въпроси но вече не! Вече знам отговорите.Само ще ти кажа ,че детето ми 7 год. учи в най-елитното училище в града ни.И наистина бях доволна от учителите, извънкласните заниманиия и т.н.Да не говорим за базата.Докато в "елитни" софийски учиилища нямаха дори нормални тоалетни - то в нашето училище всичко беше на ниво 5 звезден хотел.И въпреки всичко детето ми не изгаряше от желание да пребивава там.Нещо в цялата картинка не беше наред но не знаех какво точно е то.Мислех си че, детето ми е разглезено и е свикнало да е център на вселената защото е единствено дете.Имаше отлични оценки но си оставаше затворено и ми се оплакваше, че учителите са баби и дядовци.Тоест в пенсионна или предпенсионна възраст! Преподават скучно и никак не е интересно!Още преди 4 год. въведоха интерактивното обучение.Във всяка стая сложиха огромни плазмени монитори които просто нямаше кой да ползва.Та докато бабите се понаучиха да боравят с технологиите моето дете завърши 7 клас и си тръгна.Сега как е в това училище не знам но знам как е детето ми в новото.Там средната възраст на учителите е около 30.Млад енергичен и отворен за нови неща колектив.Учат се разбира се всички задължителни предмети но те са по- слабо засегнати.Уважават се индивидуалните особености на всяко дете и се насочва в група в която засилено се изучава предмета който то обича или му се отдава.Странното е че винаги съм си мислела ,че моето дете няма ум на математик и оценките си ги изкарва с много труд.Оказа се обаче,че в новото училище се насочи към точните науки и информатика.Сега ходи с такова желание на училище и няма търпение да научи поредното интересно ново нещо.Вчера ми обясняваше разпалено колко лесни били някаква линейни и квадратни уравнения и колко забавно било по информатика защото вече е научила как се прави уеб сайт.Детето ми е щастливо и стана нов човек .Всякаш разцъфна пред очите ми.С нищо друго не мога да го сравня освен с влюбването.Доживях и аз да видя детето си щастливо от това, че ходи на училище....Забравих една малка подробност да спомена! Училището е частно и е във В.Търново.Не споменавам името за да не кажете ,че му правя реклама. Предполагам отговорих на въпросите на авторката на темата.

Не съм сигурна как и защо, но тези неща постоянно се случват и на мен. Дори когато бях малка, майка ми ме заведе на психолог и стигнаха до извода, че търся внимание заради това видишли, съм си измисляла глупости. За това за да се успокои майка ми, аз започнах да лъжа, че всичко е ОК и наистина съм си измисляла. Това беше начина да спре да ме гледа със страх и ужас. Нещата са си същите вече 35 год. и аз не спирам да търся причината. Може би за това имам и регистрация тук. Да съм дете индиго, не знам все пак съм си доста дъртичка. Някъде четох, че те започнали да се раждат през 90-те год. на миналия век. Та, ако някой ми каже какво съм, аз ще се радвам.

Извинявай,че в горния коментар ти говоря в женски род! Наистина се втрещих от историята и за това по навик. Нали работя с много жени! Та така де, пак извинявай.

Мило момиче знам, че много обичаш притчите затова ще ти разкажа една! Преди много, много години имало един свят човек който обичал да остава сам и да се моли. С течение на времето хората, които се събирали покрай него се увеличавали и така се случило, че всеки ден точно в определен час молитвите започвали. Но нали знаеш там където има много хора започват да се навъртат и бездомни животинки. Старецът прибрал от улицата едно гладно и болно коте, което всички започнали да хранят. Котето обаче не се съобразявало с часа за молитва и постоянно се навирало при молещите се хора за да ги притеснява. Един ден стареца излязал навън и вързал котето на каишка за дървото, което растяло наблизо. Този ден молитвата минала спокойно и чудесно. И така всеки ден някой излизал в часа за молитва и връзвал котето за дървото. Минали години и старецът починал, но последователите му продължили да се молят в точния час, в който той го правел. Разбира се връзвали и старата котката за дървото. Един ден обаче котката умряла и какъв бил ужасът на всички тези хора когато разбрали, че те вече са изгубили смисъла на своето съществуване. Оказало се, че като няма котка, няма и переспектива. Тоест за тези хора ритуалите са станали съществени и най-важни. Те вече не помнели началото, а само това, че котката трябва да се върже. Помисли не правиш ли и ти това ? В стремежа си да "вържеш котката" забравяш същността на нещата, които вършиш. В твоя случай в стремежа си да проповядваш не изгубваш ли смисъла и себе си ?

Цитат от Избраната от Исус: "Бог да те благослови и употреби" ? Хубаво да те благослови, но да те употреби ? Атеист и аз си мислех същото като теб и с нетърпение очаквах девойката да съобщи на всички ни благата вест, че е заченала спасителя,а гаджето и ще почва да строи Ноев ковчег за да спаси нея богоизбраната и младенеца от демони като нас. Знам, че не е смешно, а трагично, какво да направя обаче като не мога да спра да се смея! Не съм сигурна болна ли е или просто страда от липса на внимание и има ниска самооценка. Това си е проблем на родителите и и на самата нея! Може и да не съм права и това да е проблем на болната ни държава, която не се интересува какво се случва с децата ни които много лесно биват омайвани от така наречените пастори! Още по-лесно това се случва в малцинствените групи които се ловят на по бира и кебапче! Това си е само мое мнение!

Шизофренията (от гръцки: σχιζοφρένεια - „разделено съзнание“) е вид психоза с многобройни прояви (бълнуване, халюцинации, нервно-психична възбуда и др.), водеща до нарушаване на психичната дейност, обезличаване на индивидуалните черти, влошена приспособимост към трудовите и социални условия. Въпреки етимологията на името, шизофренията не е едно и също с раздвоение на личността. Изследванията подсказват, че генетиката, ранното обкръжение, невробиологията, психологичните и социални процеси са важни допринасящи фактори; някои ободряващи и предписвани лекарства се случва да бъдат причината или да влошават симптомите. Сегашното психиатрични изследване е фокусирано върху ролята на невробиологията, но не е открита нито една отделна органична причина. Поради многото възможни комбинации на симптомите, има дебат относно дали диагнозите представят единично заболяване или редица дискретни синдроми. По тази причина, Ойген Блойлер определил болестта като шизофрении (множествено число), когато измислил името. Увеличената допаминовата активност в мезолимбичната пътека на мозъка е принципно намерена в шизофренните индивиди. Опората на лечението е фармакотерапията с антипсихотични лекарства; те работят основно като потискат допаминовата активност. Дозирането на антипсихотиците е основно по-ниско, отколкото в ранните десетилетия на тяхната употреба. Психотерапията, професионалната и социална рехабилитация също са важни. В по-сериозни случаи, където има риск за самия човек и другите, принудителната хоспитализация може да бъде наложителна, макар болничния престой да е по-малко чест и за по-къси периоди, отколкото е бил в предишните години. Приема се, че разстройството основно има ефект върху когнициите, но също обикновено допринася за хроничните проблеми с поведението и емоциите. Хората с диагноза шизофрения е вероятно да бъдат диагностицирани с коморбидни състояния, включващи главно депресивни и тревожни разстройства. Признаци и симптоми [редактиране] Човек диагностициран с шизофрения може да демонстрира дезоорганизирано и необикновено мислене и реч, слухови халюцинации и делюзии. Социалната изолация общо се среща поради редица причини. Понижаването на социалните когниции се асоциира с шизофрения както са симптомите на параноя от делюзии и халюцинации и негативните симптоми на апатия и безволие. В един не общ подвид, човека може да бъде изцяло мълчалив, да остане неподвижен в странни пози или да покаже безсмислена възбуда. Нито един признак не е диагностика на шизофрения и всички може да се появят в други медицински и психиатрични условия. Сегашната класификация на психозите държи, че тези симптоми е нужно да бъдат представи поне един месец в период най-малко на шест месеца от нарушеното функциониране. Според съвременните класификации шизофренията бива параноидна, кататонна, хебефренна и проста. Най-често срещаната в популацията е параноидната. Типични за нея са напрегнатост, обърканост, неоснователен страх от преследване. Когато се чувстват застрашени, пациентите могат да проявят агресия като форма на самоотбрана. Могат да имат слухови и визуални халюцинации.[1] Източници [редактиране]

Шизофренията (от гръцки: σχιζοφρένεια - „разделено съзнание“) е вид психоза с многобройни прояви (бълнуване, халюцинации, нервно-психична възбуда и др.), водеща до нарушаване на психичната дейност, обезличаване на индивидуалните черти, влошена приспособимост към трудовите и социални условия. Въпреки етимологията на името, шизофренията не е едно и също с раздвоение на личността. Изследванията подсказват, че генетиката, ранното обкръжение, невробиологията, психологичните и социални процеси са важни допринасящи фактори; някои ободряващи и предписвани лекарства се случва да бъдат причината или да влошават симптомите. Сегашното психиатрични изследване е фокусирано върху ролята на невробиологията, но не е открита нито една отделна органична причина. Поради многото възможни комбинации на симптомите, има дебат относно дали диагнозите представят единично заболяване или редица дискретни синдроми. По тази причина, Ойген Блойлер определил болестта като шизофрении (множествено число), когато измислил името. Увеличената допаминовата активност в мезолимбичната пътека на мозъка е принципно намерена в шизофренните индивиди. Опората на лечението е фармакотерапията с антипсихотични лекарства; те работят основно като потискат допаминовата активност. Дозирането на антипсихотиците е основно по-ниско, отколкото в ранните десетилетия на тяхната употреба. Психотерапията, професионалната и социална рехабилитация също са важни. В по-сериозни случаи, където има риск за самия човек и другите, принудителната хоспитализация може да бъде наложителна, макар болничния престой да е по-малко чест и за по-къси периоди, отколкото е бил в предишните години. Приема се, че разстройството основно има ефект върху когнициите, но също обикновено допринася за хроничните проблеми с поведението и емоциите. Хората с диагноза шизофрения е вероятно да бъдат диагностицирани с коморбидни състояния, включващи главно депресивни и тревожни разстройства. Признаци и симптоми [редактиране] Човек диагностициран с шизофрения може да демонстрира дезоорганизирано и необикновено мислене и реч, слухови халюцинации и делюзии. Социалната изолация общо се среща поради редица причини. Понижаването на социалните когниции се асоциира с шизофрения както са симптомите на параноя от делюзии и халюцинации и негативните симптоми на апатия и безволие. В един не общ подвид, човека може да бъде изцяло мълчалив, да остане неподвижен в странни пози или да покаже безсмислена възбуда. Нито един признак не е диагностика на шизофрения и всички може да се появят в други медицински и психиатрични условия. Сегашната класификация на психозите държи, че тези симптоми е нужно да бъдат представи поне един месец в период най-малко на шест месеца от нарушеното функциониране. Според съвременните класификации шизофренията бива параноидна, кататонна, хебефренна и проста. Най-често срещаната в популацията е параноидната. Типични за нея са напрегнатост, обърканост, неоснователен страх от преследване. Когато се чувстват застрашени, пациентите могат да проявят агресия като форма на самоотбрана. Могат да имат слухови и визуални халюцинации.[1] Източници [редактиране]

Шизофренията (от гръцки: σχιζοφρένεια - „разделено съзнание“) е вид психоза с многобройни прояви (бълнуване, халюцинации, нервно-психична възбуда и др.), водеща до нарушаване на психичната дейност, обезличаване на индивидуалните черти, влошена приспособимост към трудовите и социални условия. Въпреки етимологията на името, шизофренията не е едно и също с раздвоение на личността. Изследванията подсказват, че генетиката, ранното обкръжение, невробиологията, психологичните и социални процеси са важни допринасящи фактори; някои ободряващи и предписвани лекарства се случва да бъдат причината или да влошават симптомите. Сегашното психиатрични изследване е фокусирано върху ролята на невробиологията, но не е открита нито една отделна органична причина. Поради многото възможни комбинации на симптомите, има дебат относно дали диагнозите представят единично заболяване или редица дискретни синдроми. По тази причина, Ойген Блойлер определил болестта като шизофрении (множествено число), когато измислил името. Увеличената допаминовата активност в мезолимбичната пътека на мозъка е принципно намерена в шизофренните индивиди. Опората на лечението е фармакотерапията с антипсихотични лекарства; те работят основно като потискат допаминовата активност. Дозирането на антипсихотиците е основно по-ниско, отколкото в ранните десетилетия на тяхната употреба. Психотерапията, професионалната и социална рехабилитация също са важни. В по-сериозни случаи, където има риск за самия човек и другите, принудителната хоспитализация може да бъде наложителна, макар болничния престой да е по-малко чест и за по-къси периоди, отколкото е бил в предишните години. Приема се, че разстройството основно има ефект върху когнициите, но също обикновено допринася за хроничните проблеми с поведението и емоциите. Хората с диагноза шизофрения е вероятно да бъдат диагностицирани с коморбидни състояния, включващи главно депресивни и тревожни разстройства. Признаци и симптоми [редактиране] Човек диагностициран с шизофрения може да демонстрира дезоорганизирано и необикновено мислене и реч, слухови халюцинации и делюзии. Социалната изолация общо се среща поради редица причини. Понижаването на социалните когниции се асоциира с шизофрения както са симптомите на параноя от делюзии и халюцинации и негативните симптоми на апатия и безволие. В един не общ подвид, човека може да бъде изцяло мълчалив, да остане неподвижен в странни пози или да покаже безсмислена възбуда. Нито един признак не е диагностика на шизофрения и всички може да се появят в други медицински и психиатрични условия. Сегашната класификация на психозите държи, че тези симптоми е нужно да бъдат представи поне един месец в период най-малко на шест месеца от нарушеното функциониране. Според съвременните класификации шизофренията бива параноидна, кататонна, хебефренна и проста. Най-често срещаната в популацията е параноидната. Типични за нея са напрегнатост, обърканост, неоснователен страх от преследване. Когато се чувстват застрашени, пациентите могат да проявят агресия като форма на самоотбрана. Могат да имат слухови и визуални халюцинации.[1] Източници [редактиране]

Шизофренията (от гръцки: σχιζοφρένεια - „разделено съзнание“) е вид психоза с многобройни прояви (бълнуване, халюцинации, нервно-психична възбуда и др.), водеща до нарушаване на психичната дейност, обезличаване на индивидуалните черти, влошена приспособимост към трудовите и социални условия. Въпреки етимологията на името, шизофренията не е едно и също с раздвоение на личността. Изследванията подсказват, че генетиката, ранното обкръжение, невробиологията, психологичните и социални процеси са важни допринасящи фактори; някои ободряващи и предписвани лекарства се случва да бъдат причината или да влошават симптомите. Сегашното психиатрични изследване е фокусирано върху ролята на невробиологията, но не е открита нито една отделна органична причина. Поради многото възможни комбинации на симптомите, има дебат относно дали диагнозите представят единично заболяване или редица дискретни синдроми. По тази причина, Ойген Блойлер определил болестта като шизофрении (множествено число), когато измислил името. Увеличената допаминовата активност в мезолимбичната пътека на мозъка е принципно намерена в шизофренните индивиди. Опората на лечението е фармакотерапията с антипсихотични лекарства; те работят основно като потискат допаминовата активност. Дозирането на антипсихотиците е основно по-ниско, отколкото в ранните десетилетия на тяхната употреба. Психотерапията, професионалната и социална рехабилитация също са важни. В по-сериозни случаи, където има риск за самия човек и другите, принудителната хоспитализация може да бъде наложителна, макар болничния престой да е по-малко чест и за по-къси периоди, отколкото е бил в предишните години. Приема се, че разстройството основно има ефект върху когнициите, но също обикновено допринася за хроничните проблеми с поведението и емоциите. Хората с диагноза шизофрения е вероятно да бъдат диагностицирани с коморбидни състояния, включващи главно депресивни и тревожни разстройства. Признаци и симптоми [редактиране] Човек диагностициран с шизофрения може да демонстрира дезоорганизирано и необикновено мислене и реч, слухови халюцинации и делюзии. Социалната изолация общо се среща поради редица причини. Понижаването на социалните когниции се асоциира с шизофрения както са симптомите на параноя от делюзии и халюцинации и негативните симптоми на апатия и безволие. В един не общ подвид, човека може да бъде изцяло мълчалив, да остане неподвижен в странни пози или да покаже безсмислена възбуда. Нито един признак не е диагностика на шизофрения и всички може да се появят в други медицински и психиатрични условия. Сегашната класификация на психозите държи, че тези симптоми е нужно да бъдат представи поне един месец в период най-малко на шест месеца от нарушеното функциониране. Според съвременните класификации шизофренията бива параноидна, кататонна, хебефренна и проста. Най-често срещаната в популацията е параноидната. Типични за нея са напрегнатост, обърканост, неоснователен страх от преследване. Когато се чувстват застрашени, пациентите могат да проявят агресия като форма на самоотбрана. Могат да имат слухови и визуални халюцинации.[1] Източници [редактиране]