Призраци по улиците
редакция:
Хора, искам да ви разкажа една история, която преживях и никога няма да я забравя. Ззначи прибирам се от Гърция и реших да отида на гости при приятелката на баща ми. Излизаме вечерта с нейния син, отидохме на едно купонче. Прибираме се ние и той почна да ми разправя някакви работи, че се явявали по улиците хора, които са починали поздравяват те, но не те закачали.
Също така ми каза, че за 3 месеца са починали 20 и няколко млади момчета и момичета, това нещо ми го бяха казали и други хора и наистина имаше много некролози на млади хора, но много млади говорим за 19, 20, 23, 25 годишни.
Така значи, прибираме се ние от мястото, на което се бяхме събрали и по пътя той ми вика: ако видиш нещо не се плаши. Викам си: хм, сега пък да не видим нещо, аз не вярвах. Ходим си ние и си говорим, но нищо не виждах, оглеждах се да видя нещо, ама нищо и стигаме в едни тъмни улици и той ми разправя за една къща, че излизали три сестри, които не бяха се женели никога искали да са вечно заедно.
Минаваме ние покрай тази къща и той ми вика: не гледай на дясно и край настръхнах целия и не погледнах, дострашаме. И гледам от среща един човек идва към нас с едно куче и се успокоих. Малкото растоянието, на което беше той от нас беше някъде около 50 метра. Гледам го идва и изведнъж завива към тротоара и изчезва.
Викам някъде е влязъл, засилих малко крачката си и гледам там няма нищо, само една висока стена, гледам ни куче, ни човек. Нищо продължаваме по на долу и се почва от където минавахме кучетата от къщата лаеха. Преминавах ме дадена къща спираха, после на друагата, пак така и всяка една къща.
Също стигаме до една поляна и виждам то на края на поляната една бабичка на едно колело, обаче целия и образ тялото всичко черно. От страни на колелото имаше един кош, който беше закрепен за него и в него имаше пръчки.
Гледам, гледам и не вярвам на очите си. По едно време колелото започна да върви назад, обаче много бързо, прекалено, все едно имаше нитро. После напред, после пак назад, но през цялото време бабичката въртеше бавно, а колето вървеше много бързо.
Сърцето ми започна да тупти много силно и продължаваме ние по пътя си и след около 5 минути вече си бяхме у тях. Беше много страховито. После разказвах на другите все едно нищо не беше се случило. Никoй не беше стреснат от това, всеки викаше, ами ние за това се пребираме по рано по къщите, си за да не виждаме такива работи.
Момчето, с което бях виждаше други работи, той постоянно се обръщаше и гледаше нещо и аз се обръщах, ама нищо не виждах. Най - накрая го попитах какво видя. Той ми вика: ами някой се качва по дърветата и слиза, гледа ни, пак се качва.
Аз гледам, нищо, аз му казах за моите видения. Той гледаше, нищо не виждаше, това беше станало на първия ден още. И от тогава 8- 9 вечерта аз си бях в стаята, не исках да го приживея пак този ужас.
Също така ми каза, че за 3 месеца са починали 20 и няколко млади момчета и момичета, това нещо ми го бяха казали и други хора и наистина имаше много некролози на млади хора, но много млади говорим за 19, 20, 23, 25 годишни.
Така значи, прибираме се ние от мястото, на което се бяхме събрали и по пътя той ми вика: ако видиш нещо не се плаши. Викам си: хм, сега пък да не видим нещо, аз не вярвах. Ходим си ние и си говорим, но нищо не виждах, оглеждах се да видя нещо, ама нищо и стигаме в едни тъмни улици и той ми разправя за една къща, че излизали три сестри, които не бяха се женели никога искали да са вечно заедно.
Минаваме ние покрай тази къща и той ми вика: не гледай на дясно и край настръхнах целия и не погледнах, дострашаме. И гледам от среща един човек идва към нас с едно куче и се успокоих. Малкото растоянието, на което беше той от нас беше някъде около 50 метра. Гледам го идва и изведнъж завива към тротоара и изчезва.
Викам някъде е влязъл, засилих малко крачката си и гледам там няма нищо, само една висока стена, гледам ни куче, ни човек. Нищо продължаваме по на долу и се почва от където минавахме кучетата от къщата лаеха. Преминавах ме дадена къща спираха, после на друагата, пак така и всяка една къща.
Също стигаме до една поляна и виждам то на края на поляната една бабичка на едно колело, обаче целия и образ тялото всичко черно. От страни на колелото имаше един кош, който беше закрепен за него и в него имаше пръчки.
Гледам, гледам и не вярвам на очите си. По едно време колелото започна да върви назад, обаче много бързо, прекалено, все едно имаше нитро. После напред, после пак назад, но през цялото време бабичката въртеше бавно, а колето вървеше много бързо.
Сърцето ми започна да тупти много силно и продължаваме ние по пътя си и след около 5 минути вече си бяхме у тях. Беше много страховито. После разказвах на другите все едно нищо не беше се случило. Никoй не беше стреснат от това, всеки викаше, ами ние за това се пребираме по рано по къщите, си за да не виждаме такива работи.
Момчето, с което бях виждаше други работи, той постоянно се обръщаше и гледаше нещо и аз се обръщах, ама нищо не виждах. Най - накрая го попитах какво видя. Той ми вика: ами някой се качва по дърветата и слиза, гледа ни, пак се качва.
Аз гледам, нищо, аз му казах за моите видения. Той гледаше, нищо не виждаше, това беше станало на първия ден още. И от тогава 8- 9 вечерта аз си бях в стаята, не исках да го приживея пак този ужас.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.3
Общо гласували: 4
52
41
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари