Sanovnik.bg»Споделени Истории»Страх»Призраци по улиците

Призраци по улиците

редакция:
Призраци по улиците
Хора, искам да ви разкажа една история, която преживях и никога няма да я забравя. Ззначи прибирам се от Гърция и реших да отида на гости при приятелката на баща ми. Излизаме вечерта с нейния син, отидохме на едно купонче. Прибираме се ние и той почна да ми разправя някакви работи, че се явявали по улиците хора, които са починали поздравяват те, но не те закачали.

Също така ми каза, че за 3 месеца са починали 20 и няколко млади момчета и момичета, това нещо ми го бяха казали и други хора и наистина имаше много некролози на млади хора, но много млади говорим за 19, 20, 23, 25 годишни.

Така значи, прибираме се ние от мястото, на което се бяхме събрали и по пътя той ми вика: ако видиш нещо не се плаши. Викам си: хм, сега пък да не видим нещо, аз не вярвах. Ходим си ние и си говорим, но нищо не виждах, оглеждах се да видя нещо, ама нищо и стигаме в едни тъмни улици и той ми разправя за една къща, че излизали три сестри, които не бяха се женели никога искали да са вечно заедно.

Минаваме ние покрай тази къща и той ми вика: не гледай на дясно и край настръхнах целия и не погледнах, дострашаме. И гледам от среща един човек идва към нас с едно куче и се успокоих. Малкото растоянието, на което беше той от нас беше някъде около 50 метра. Гледам го идва и изведнъж завива към тротоара и изчезва.

Викам някъде е влязъл, засилих малко крачката си и гледам там няма нищо, само една висока стена, гледам ни куче, ни човек. Нищо продължаваме по на долу и се почва от където минавахме кучетата от къщата лаеха. Преминавах ме дадена къща спираха, после на друагата, пак така и всяка една къща.

Също стигаме до една поляна и виждам то на края на поляната една бабичка на едно колело, обаче целия и образ тялото всичко черно. От страни на колелото имаше един кош, който беше закрепен за него и в него имаше пръчки.

Гледам, гледам и не вярвам на очите си. По едно време колелото започна да върви назад, обаче много бързо, прекалено, все едно имаше нитро. После напред, после пак назад, но през цялото време бабичката въртеше бавно, а колето вървеше много бързо.

Сърцето ми започна да тупти много силно и продължаваме ние по пътя си и след около 5 минути вече си бяхме у тях. Беше много страховито. После разказвах на другите все едно нищо не беше се случило. Никoй не беше стреснат от това, всеки викаше, ами ние за това се пребираме по рано по къщите, си за да не виждаме такива работи.

Момчето, с което бях виждаше други работи, той постоянно се обръщаше и гледаше нещо и аз се обръщах, ама нищо не виждах. Най - накрая го попитах какво видя. Той ми вика: ами някой се качва по дърветата и слиза, гледа ни, пак се качва.

Аз гледам, нищо, аз му казах за моите видения. Той гледаше, нищо не виждаше, това беше станало на първия ден още. И от тогава 8- 9 вечерта аз си бях в стаята, не исках да го приживея пак този ужас.


Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

4.3
Общо гласували: 4
52
41
31
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари

Анонимни
Maria 28
Maria 28
Не искам да те обиждам,но според мен не е много вярно тва особено след като прочетох коментара на Евил,на купоченчето пил ли си нещо,или може някво хапче да са ви дали.Или просто от параноя дет приятеля ти те е наплашил.А и нали като си погледнал нищо не си видял като "братото" си е гледал нещо назад.Най-добре не си измисляй толкова,че се вживяваш вече!
29.12.2012 14:29
Evil
Evil
Брат "glavoreza" та реших да проверя тва селце понеже съм от В.Търново и познай изядоха ме "Таласъмите " Точно 5 човека бяхме с автобуса обиколихме цялото село долу-горе от 17:00 до 23:30 бяхме готови ( не беше много голямо селото ама беше уморително , но щом е за доказателство .. :) ) та разделихме се аз и още 1 момче а другите 3ма тръгнаха на другата страна . И ко да видим е ми НИЩО ПАРА-НОРМАЛНО !!! И после се прибрахме с кола ( казвам го за да няма въпроси как сме се прибрали после и т.т. ;)
05.12.2011 22:45
хммммм
хммммм
Аз по принцип не вярвам на такива неща но и при мен се случи нещо подобно! Отидохме на гости при едни приятели които работят в Кипър, една вечер те казаха че имало едно много хобаво място и ще се съберем една копания и да ходим, на другия ден след обяд качихме се ние с две коли напазарувахме ядене и пиене и трагнаме като стигнахме единя каза да оставим колите понеже на гаре имало само стъпала и няма как да продалжим с тях, взехме торбите с покупките и почнахме да се качваме по стъпалата. Аз през цялото време си мислех, че това е някаква хижа и им викам бре кой направил толкова стъпала до тая хижа, а те бяха много сигорно повече от половин час се качвахме ,а те ми викат че това на времето е било Църква. Та качихме се ние стигнахме до мястото едни големи порти, но не са заключени чак ми стана чудно - красота на долу гледката също беше чудесна. Влезнахме ние, обаче вътре е тъмно, ни ток, ни свещи. Всеки почна да свети с телефоните си, а единият снимаше. Сднахме на една голяма маса, тъкмо казахме на здраве и пихме по една глътка, единият почна да вика, че някакви мъже ни гледат. Светим с телефоните, няма никой, всички му се смеем, а той още малко ще се разреве и крещи не ги ли виждате, вижте как ни гледат, е ги бе, не ги ли виждате. Момичетата ни хвана страх и решихме да се приберам, а стана и тъмно пък и на доло ни чакаше доста път. На бързо прибрахме масата без някой да е хапнал нещо, а онзи гледаме се е катерил на права стена и плаче. Викаме слез ще паднеш, тръгваме си, а той вика, не се бъзикайте, кажете ми, не ги ли виждате. Почнахме да пищим и по най - бързия начин излезнахме от там. Беше тъмно и слизаме по стъпалата на долу. Онзи плаче, нас ни е страх. По едно време всички млъкнаха, гледаме момчето го няма при нас и те едни тесни стъпала и си викаме, е вече наистина се бъзика. Провали ни вечерта, излез, къде се скри, няма отговор. Викаме, викаме, почнахме да го търсим, на края едното момиче вика тоя от страх да не е паднал. На бегом тръгвахме на долу, стигнахме до колите и по най - бързия начин до Полицията! Полицаите тръгнаха с едно момче на мястото, а ние останахме в полицията да даваме обяснение какво сме правили там. Звънят на брат му на момчето, с когото са в една квартира, а той казва, че е вкъщи и се е заключил в стаята. Прибрахме се от полицията, написаха нипо една глоба! Отиваме в тяхната квартира да го питаме как е успял толкова бързо да слезе от стъпалата и да се прибере без кола, той ни каза, че и той не знае как се е прибрал, само помни как като слизаме на долу тези двамата мъже, които той ги виждаше са го хванали и така бързо са го качили до църквата, че и той не разбрал. Казали са му, че това място е свещено, че там не трябва да се пие, много хора са умрели и такива неща, а друг момент гледам, пред квартирата сьм-ни вика! А момчето, което снимаше решава да покаже снимките от мястото на брат му, и тоя вика е ги бе и на снимките ги има, не виждате ли и почва да плаче. Казах на нашите да се махнем от там, че така ме хвана страх, че и сега като ви пиша ми треперят ръцете, още не мога да си го обесня, но едно е сигурно, вече в никакъв случай няма да ходя в Кипър.
17.11.2011 12:26
1
s
s
Чак сега видях, че се казваш Ели. Аз пък братле ти пиша. Извинявай, не видях, че си момиче.
08.11.2011 03:37
galin
galin
Нито бях пиян, нито вярвах на онова момче. Много добре си бях даже. Аз казвам какво видях. Ако ти не вярваш, твой проблем. Селото се казва Крушето, близо до Велико Търново.
07.11.2011 23:11
1
Ели
Ели
Извинявай,че в горния коментар ти говоря в женски род! Наистина се втрещих от историята и за това по навик. Нали работя с много жени! Та така де, пак извинявай.
07.11.2011 14:08
Ели
Ели
Абе хора, на това купонче както се изразяваш да не са ви сипали нещо в питиетата ? Или тоя пич, с който си била толкова те е стреснал, че си си самовнушила тия работи! Наистина е странно. В никакъв случай не твърдя, че си го измисляш защото когато сме в стрес. Мозъкът си прави шеги с нас и е напълно възможно да си ги видяла тия неща но, я пробвай да си спомниш всичко от началото на купона до прибирането ви в къщи и потърси логично обяснение. Въпросче7 къде се случва това в кой град ? Бих искала и аз да преживея нещо свръхестествено! Не се шегувам, с удоволствие бих се разходила и поговорила, ако е възможно с тези същества. Искам го макар, че си е страшничко, признавам.
07.11.2011 14:05