Озонова дупка

Истината! Ето какво точно се случи с озоновата дупка

Веднага след като разбрахме за озоновата дупка, тя се превърна сензация. Бързо след това обаче славата ѝ залезе и днес никой не говори за нея.

Озоновата дупка завинаги промени общественото мнение за влиянието на човека върху природата. Непрестанно нарастващото петно мобилизира поколение учени, които се обединиха в света срещу заплахата за нашата атмосфера. Днес обаче като че ли всички са забравили за нея и тя не изглежда като толкова голям проблем. Истината е, че озоновата дупка си остава също толкова ужасяваща тема.

Учените започват да разбират земната атмосфера чак през 18-ти век. През 1776-та година химикът Антоан Лавоазие доказва, че кислородът е химичен елемент. Той заема осмо място в периодичната таблица. Откритието води до научната революция и експерименти с електричество, които разкриват нещо необичайно. Оказва се, че когато пуснеш електричество през кислород, получава се странна миризма.

Терминът озон се въвежда за пръв път от Кристиян Фридрих Шенбейн през 1830-те. Думата идва от гръцки и означава мирише. През 1913-та двама френски учени Шарл Фабри и Хенри Бюсон откриват, че озонът се натрупва в слой в атмосферата на около 25 км височина и абсорбира УВ светлината. Озоновата дупка блокира част от радиацията и това я прави изключително важна за защита от изгарящите слънчеви лъчи. Ако няма озон в атмосферата, повърхността на планетата ни щеше да е изпепелена.

Учените изследват нивата на озона години наред. Става ясно, че този слой е изключително тънък и варира в определени дни и сезони. Концентрацията му в различните зони също е различна. През 70-те години на миналия век възниква въпросът дали той може да се изчерпа. Оказва се, че не свръхзвуковите самолети и космическите совалки, а неща като флакони лак за коса и пяна за бръснене са най-опасни за него.

Пол Круцен, Марио Молина и Ф. Шерууд Роланд революционно доказват, че хлорфлуоркарбоните, които се използват във флаконите, унищожават озона в атмосферата. Това им носи Нобелова награда през 1974 година. Ричард Фарман, учен, който от десетилетия събира данни от Антарктида, година по-късно свидетелства драстичен спад в нивата на озон над континента. Оказва се, че озоновият слой е много по-увреден, отколкото някой си е мислел.

Озон

Озоновата дупка в онези години се превръща в световни сензации. Обществото изпада в ужас, че учените на Южния полюс ще бъдат облъчени от УВ лъчите. Страхът ескалира и през 1987 години 24 нации подписват Монреалския протокол. С него се ограничава използването на хлорфлуоркарбони.

Днес учените са наясно, че озоновата дупка е сезонен феномен. Когато времето е топло, през пролетта, тя се образува над Антарктида, тъй като се засилват реакциите между хлорфлуоркарбоните и озона.

Когато застудее, дупката се свива и така до следващата година. Освен над Антарктида такава дупка е открита и над Тибет през 2003 г, а през 2005 г учените потвърдиха, че изтъняването над Северния полюс е толкова драстично, че също може да се смята за озонова дупка.

В настоящия момент дупката изчезва. Ако не бе подписан Монреалският протокол, тя щеше да нарасне с 40% до 2013 г. Сега обаче се очаква да е напълно заличена до 2050-та година.

Това не е първата опасност, за която обществото забравя. Преди озоновата дупка бе киселинният дъжд. Днес акцентът е върху въглеродния диоксид.

Всяко притеснение, както и вредите, изчезва за 50 и 100 години. Лошото е, че днес никой не взима мерки за глобалното затопляне. За разлика от други глобални кризи, за тази вече може да е късно. А човечеството продължава да е спокойно и убедено, че и този път ще ни се размине.

5
Общо 1 гласували
5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати