Озоновата дупка над Антарктида малко по малко е започнала да се свива. Защитният слой там бе най-изтънял, но днес сам се лекува.
Данните от 2015-та година ясно показали, че дупката е намаляла с 4 милиона квадратни километра по-малка, в сравнение с тези от 2000-та. Територията е колкото Индия. Това е ясно доказателство, че засегнатият и изтънял озонов слой започва да оздравява.
Промяната е повод за радост. Според учените тя се дължи на съзнателно занижената употреба на химикали от човечеството. Данните също така показват колко голяма роля играят вулканите и техните изригвания в случая.
Озонът е един от основните фактори, които задържат вредните за човечеството и планетата ултравиолетови лъчи на Слънцето.
За пръв път драматичното изтъняване на озона в стратосферата на десетина километра над Антарктида бе забелязано от 80-те години на XX век от британски учени.
През 1986-та година американската изследователка Сюзън Соломон бе първата, която доказа, че молекулите хлорини и бромини, идващи от хлорфлуорокарбоните, рушат озона. Отслабването на защитата увеличава риска от рак на кожата и предизвиква очни заболявания. Освен това вреди крайно на растенията и животните.
Озоновата дупка над Антарктида е най-голяма заради поредица от фактори. Слоят там е най-тънък благодарение на крайния студ и много силната светлина. Тези условия водят до реакция, която руши озона.
Оказва се, че злосторниците, рушащи озоновия слой, са широко използвани в изключително много продукти в миналото – от козметичните и разкрасителни помади до течностите в климатиците.
През 1987-ма година Монреалският протокол забранява употребата на озоноразрушаващите вещества в целия свят. Оттогава положението бавно, но сигурно започва да се подобрява.
Досегашните изследвания показаха, че влиянието на химикалите във въздуха постепенно отслабва. В комбинация с отсъствието на нови дози от тях озоновият слой отново е започнал активно да расте. Учените са правили измервания ежегодно в периода 2000- 2015-та година и са установили, че областта на изтънелия озон е намаляла с 4 милиона кв. км.
Учените са убедени, че половината от това свиване се дължи именно на спирането на използване на вредните субстанции. Пълното възстановяване на озоновата дупка над Антарктида се очаква между 2050-та и 2060-та година.
Данните са безспорно доказателство, че с полагането на системни усилия човечеството може да поправи вредите, които вече е нанесло на планетата Земя.
Коментари