Учени от Коперник съобщиха, че най-голямата озонова дупка се е затворила, след като се извисяваше над Арктика повече от месец.
Озонова дупка с безпрецедентна големина се отвори в края на март 2020 г., когато определени климатични условия подпомогнаха тя да се задържи в продължение на цял месец.
Специфичните условия подпомогнаха появата на т.нар. полярни вихри, които създадоха нещо като клетка от студен въздух. Това доведе до образуването на висока облачност, която в съчетание с определенизамърсители на въздуха спомогнаха за отварянето на най-голямата регистрирана досега озонова дупка. Европейската космическа агенция докладва, че големината на дупката е достигнала 3 пъти размера на Гренландия.
Често срещано явление е отварянето на озонови дупки над Южния полюс, защото условията там го позволяват. Възможността такива да се появят над Северния полюс обаче е много по-рядка. Концентрацията на студен въздух над Арктика за по-продължителен период от време позволи това не само да се случи, но и да наблюдаваме явлението за по-дълъг период от време.
В края на април полярните вихри се разсеяха и богатият на озон въздух успя да се издигне, за да затвори дупката. Учените не могат да определят дали това е нова тенденция в образуването на дупки в озоновия слой или е изключение.
Бяха изказани предположения, че затварянето ѝ е резултат от намалените вредни емисии от парникови газове вследствие на световната пандемия от COVID-19. Учените отричат това да е истина и подчертават, че полярният вихър тази година е бил изключително студен и това е причината за явлението.
В същото време озоновата дупка, която се образува над Антарктида всяка година през есента, ще продължи да се появява. Учените не смятат, че явление, което продължава вече 40 години, ще изчезне скоро.
Въпреки това са оптимисти, че тя може да започне да намалява големината си. Наблюдатели от Световната метеорологична организация отбелязват, че озоновата дупка над Южния полюс намалява с 1% - 3% на всеки десет години.
Наблюденията са от 2000 г. насам. Следователно може да очакваме пълно възстановяване на озоновия слой в тази част на света след 2050 г. ако същите условия се запазят. Учените отдават това на успеха на Протокола от Монреал от 1987., който забрани производството и употребата на определени вещества, които са вредни за озоновия слой.
