Археолози откриха светилището на Орфей в Перперикон

Още преди години проф. И.Венедиков описваше Орфеевото погребение високо в скалите, вместо в земята.

Убеден съм, че сме открили светилището на Орфей. И въобще не става дума за гроб, а за мястото, където се е вярвало, че са били изложени мощите на Орфей или част от тях. Защото, както е известно от литературата, Орфей е бил разчленен”, каза вчера във Велико Търново проф. д-р Николай Овчаров. Археологът с търновски корен пет месеца работи в Татул, Момчилградско, и на Перперикон, където копае вече пети сезон. Във Велико Търново проф. Овчаров даде първата си пресконференция след работата си на двете места.

“Още преди години проф. Иван Венедиков говореше за Орфеево светилище в Източните Родопи. Той описваше необичайното погребение – нависоко, в скалите, вместо в земята. Всичко, което открихме около това място, доказва тези негови твърдения”, категоричен е проф. Овчаров. Две са историческите личност, за които има сведения, че са погребани по този начин. Единият е Резос, герой от Троянската война, а вторият е Орфей. “Ние не знаем дали той наистина е съществувал, или е измислен, но това не пречи хората някога да са му направили светилище”, казва археологът. Неговото реално или легендарно царство обаче е било в Родопите.

Това е първото известно в света светилище на Орфей. Там са ходили на поклонение хора от целия Източен и Източносредиземноморски басейн. Археолозите открили керамика и монети, които доказват тези техни твърдения, защото всеки, който идвал на това място, оставял като дар различни предмети. Според легендите, на това място дивите животни са се качвали по двойки и сами са се принасяли в жертва. Разкопките са дали на археолозите това лято огромно количество еленови рога.

“Светилището е къснобронзово. Изградено е около скала във формата на пресечена пирамида. Там намерихме и 30 глинени олтара, част от които са от среднобронзовата епоха. Това е епохата от 19-и – 18-и век пр.Хр. и все още историците спорят дали тя въобще е съществувала. Затова и ние, археолозите, изключително рядко откриваме предмети от това време”, коментира проф. Овчаров. Олтарите са се оказали богати на керамика и съдове със изображения на слънцето. Един от разкритите предмети е жречески жезъл, също със слънце на него. Екипът на търновския професор се е натъкнал на три колела от макети на небесната колесница, както и на малък златен предмет. Той е 4 см дълъг и почти 24 карата. Със сигурност е част от ухо на маска. “Това е маска като тази на Агамемнон. Самата тя е била от кожа с апликации от злато. Наличието на такава маска по нашите земи доказва, че и тракийските царе са били също толкова важни, колкото Агамемнон. Между другото той също е спорна личност, като Орфей”, уточнява археологът.

Това, което проф. Овчаров и неговите колеги намират в Татул и Перперикон, доказва и изяснява факти дори от Омировата Илиада, където са изброени като персонажи 54 тракийци. Светилището е загинало в 12-и – 11-и век пр.н.е., когато земята е била разтърсена от поредица унищожителни земетресения, но веднага е било възстановено. Съществувало е до 5-и век от новата ера, когато навлиза и християнството. Тогава обаче храмът е бил ползван не по предназначение, а като резиденция на византийски аристократ. По тези земи през 11-и – 12-и век е живял Севаст Георги Палеолог, генерал и първи военачалник на Алексис I Комнин.Севастът е родоначалник на династията на Палеолозите. 15 оловни печата са намерили археолозите като доказателство за тази информация.

Втората половина от лятото проф. Николай Овчаров работил и на Перперикон, където тази година попаднал на уникална порта. Тя е в южната част на разкритата още миналите лета цитадела, за която вече е известно, че е съществувала и се е изграждала 2500-3000 години. Всички порти, които археолозите разкопават, се оказват от различни времена. Разкритата сега е най-старата от всички порти и е градена с т.нар. циклопски градеж. Характерни за него са блокове, тежащи 1-2 тона.

Археолозите са намерили и най-ранната църква в Акропола на Перперикон. Тя е датирана по една монета на император Хонорий, който е управлявал между 395 и 423 г. Градежът на тази църква съвпада с кръщаването на Родопите. Тя е дълга 16 метра, не е голяма, но е частично изсечена в скалите.

Другата интересна находка е баптистерията на църквата. Това е мястото, където се извършват кръщавки. Някога вместо купел са се изграждали басейни, за да могат в тях да влизат възрастните хора, защото преди толкова векове кръщение са приемали предимно възрастни. Басейнът също е изсечен в скалата. “По-интересното обаче е, че открихме почти цяла и амфората, с която са поливали хората по време на кръщавката”, казва още професорът. Той е особено щастлив от това, че е попаднал на амвон. “Ето това е уникална находка, защото е първият амвон, намерен по археологически път в света и първият по нашите земи. От него епископът е произнасял проповедите си. На това място преди няколко дни отец Боян Саръев извърши водосвет”, каза проф. Овчаров.

Изненадващ за него се оказал фактът, че останките от тази базилика са били запечатани с хоросан така, сякаш никой вече да няма спомен за нея. По-късно обаче мястото е било застроено. Археолозите попаднали на 15 сгради, които оформяли селище от 14-и век. “За това селище вече знаем, че е било гарнизонно средище на турците. През 1362 г. те завземат Димотика, която е на стотина километра от Перперикон. Именно от това място турците започват инвазията си на север и оттук тръгва атаката им към България”, категоричен е още проф. Овчаров.

20 000 лв. е получил археологът по разпореждане на Стефан Данаилов, за да бъде изградено защитно покритие на светилището в Татул.