Селището с около 100 къщи, датирано в периода 2 600-2 500 г. пр. н. е., било открито в местността Дарингтън Уолс.
Археологическа експедиция на Шефилдския университет, спонсорирана от научния канал National Geographic, откри най-голямото неолитно поселение на територията на Великобритания, в което са живели и строителите на култовия комплекс Стоунхендж. В древното селище имало около 100 къщи, датирани около 2 600-2 500 г. пр. н. е. В интервю за BBC News, ръководителят на експедицията проф. Майк Паркър Пиърсън (Mike Parker Pearson) разказва, че в селището вероятно не се живяло целогодишно, като хората от неолита се събирали в него само през определени месеци от годината за извършването на погребални и други свещени ритуали.
Селото е разположено в местността Дарингтън Уолс (Durrington Walls), край Солсбъри, където е разположен Стоунжендж. Селището в Дарингтън Уолс разполагало със собствен ритуален комплекс – Уудхендж (Woodehenge), който, както личи от името му, бил изграден от дърво и е открит далеч преди селището, още през 1967 г. И Стоунхендж, и Уудхендж били астрономически свързани със зимното слънцестоене, но докато първият бил ориентиран към залеза на слънцето, то вторият бил ориентиран към изгрева. Смята се, че двата култови комплекса се допълвали функционално.
Учените изследвали подробно само 8 открити от тях къщи, докато наличието и разположението на останалите било отчетено посредством специална апаратура за геофизични проучвания. Всички постройки били малки, с размер около 5 м2., направени от дърво, с глинени подове и огнища в средата на помещението.
Домовете изобилствали с останки от каменни оръдия и глинени съдове, както и с недооглозгани кости от животни. Спецификата на открития праисторически “боклук”, свидетелства за богати пиршества, съпътствали провежданите тук ритуали. В частност, в селището са открити голям брой свински кости, като анализа им показал, че повечето животни са били на около 9-месечна възраст. А тъй като се предполага, че свинете са раждали през пролетта, то следва, че животните са били масово избивани около обредите, свързани със зимното слънцестоене.
“Това е най-богатото, в смисъл на най-мръсното място на разкопки от този период във Великобритания. Никога досега не бях виждал подобни количества керамика, животински кости, кремък и сечива”, разказва проф. Паркър Пиърсън пред BBC News. Той смята, че комплесът е привличал неолитните хора от целия регион за масови празненства в средата на зимата, но които се консумирали огромни количества храна. Свидетелство за това са множеството кости, захвърлени по подовете, малкото занаятчийски инструменти в селото и липсата на доказателства за посеви и развито земеделие.
Недалеч от къщите, изследователи от Университета в Манчестър открили още 2 жилищни сгради, оградени с дървени стобори и ровове. За разлика от хижите в Дарингтън Уолс, тези помещения се отличавали с чистотата си. Според учените, те били ползвани от вождовете или жреците, или били места за провеждане на ритуали.
Според една от най-разпространените теории за предназначението на Стоунхендж, комплексът е бил център на култа към предците. В околностите му е открито най-голямото неолитно гробище на територията на Великобритания, с останки от около 250 кремации.
Коментари