Легендите за изгубени цивилизации като Атлантида и Ел Дорадо винаги са очаровали човечеството с тяхната тайнственост. Край бреговете на Микронезия обаче се крие още един мистериозен град, наречен Нан Мадол.
Той се намира на източния бряг на Понпей и добива все повече световна популярност. Древният мегаполис е с площ около 80 декара и обхваща 90 изкуствени острова. В превод Нан Мадол означава „междублокови пространства”, най-вероятно, защото цялата островна група е свързана посредством канали.
Още с откриването му от европейските изследователи в началото на 19 век той става известен като „Тихоокеанската Венеция”.
Един от главните археолози, които са се занимавали с проучването на Нан Мадол, Дейвид Хатчер, споделя, че „проект с такива огромни мащаби по отношение строителния материал и работната сила може да се сравни само с Великата Китайска стена и пирамидите в Египет.”
Изчислено е, че за да се построи комплексът от острови с всички подводни тунели, са били нужни около 300 години. Въпреки това, начинът на построяване все още е забулен в мистерия.
Трудно е да се изчисли и откога датира древната постройка, тъй като там не са намерени нито украшения, нито някакви ритуални вещи, които да помогнат за идентификацията на строителите. Тъй като местните хора в Микронезия също нямат писана история, учените са принудени да гадаят за миналото въз основа на археологически открития, съчетани с устни предания.
Най-известната легенда, записана от Хамбрух, разказва за двама братя магьосници, които дошли от далечна страна по вода. Вярва се, че точно тези хора са построили Нан Мадол върху останките на друг древен град, потънал в океана.
Местните хора твърдят, че маговете имали властта да действат върху морските стихии и да пренасят предмети по въздуха. Те основали династията Сау Дельор, но заради деспотичните владетели, тя си навлякла гнева на боговете. По този начин островът бил опустошен.
Дали заради тези легенди, или по друга причина, жителите на най-близките градове смятат Нан Мадол за място, обитавано от зли духове. Те вярват, че всеки, който се осмели да остане на острова след залез слънце, ще бъде сполетян от проклятието на Сау Дельор и няма да доживее следващия изгрев.
Коментари