Моите форумни теми

Едно от най- странните и ужасяващи свръхестествени явления е спонтанното човешко изгаряне. Съществуват десетки документирани случаи, при които съвсем очевидно се касае за този зловещ паранормален феномен. Много често властите в различни страни по света намират трупове или по - точно части от трупове, изгорели да неузнаваемост. При това столът или леглото, в които са открити, били в най- лошия случай само леко опушени. От самите жертви на спонтанното самозапалване обаче оставали само лепкави сажди и прах. Класически е случаят с госпожа Мери Рийзър от Сейнт Питърсбърг, Флорида. Трагедията се разиграла на 1 юли 1953 година… Самотната вдовица си легнала спокойно, но на сутринта нейната съседка госпожа Карпентър усетила някаква сладникава миризма на изгоряло. В осем часа пристигнала телеграма за г - жа Рийзър, но никой не отворил на пощальона. От вратата, незнайно защо, се излъчвали подозрителни топлинни вълни, а дръжката била така нажежена, че не можела да се пипне с ръка… Пристигналите полицаи и пожарникари разбили вратата и отразили произшествието в доклада си по следния начин: „В черен кръг с диаметър от 4 фута лежаха няколко пружини от фотьойл и останките от човешко тяло, състоящи се от овъглен чер дроб, прикрепен към част от гръбнака. Намерихме освен това и череп, свил се до размерите на топка за бейзбол, както и крак, обут в черен платнен пантоф…” Макар че с това невероятно произшествие се занимавали и ФБР, и ЦРУ, смъртта на г - жа Рийзър си останала пълна загадка. Подобен случай е регистриран и във Великобритания през 1970 г. Там по много сходен начин изгоряла г - жа Маргарет Хогън от Дъблин. Съдебният лекар е записал: „Няма съмнение, че жената е починала от изгаряне. Обстоятелствата са необикновени и потвърждават онова, което от известно време наричат „спонтанно човешко изгаряне”. През 1989 година английски телевизионен филм се опита да осветли и обясни това явление. Посочени са няколко очевидни случая, при които човешки тела са изпепелени така, както това би сторила кълбовидна мълния. Само че в конкретните случаи липсваше какъвто и да било източник на топлинна енергия. Филмът бе окачествен като пълен провал. През 1973 година тялото на г - жа Сам Сатлоу избухнало в пламъци и то докато лежало в ковчег, изложен в параклиса на градчето Хокуиам в щата Орегон. Трупът и част от ковчега били овъглени. При това вратите и прозорците били затворени, а в самия параклис нямало никакви източници на топлина! Такива страховити изгаряния са регистрирани както в бившия Съветски Съюз, така и в бившата Народна Република България. Всичко било засекретено и изчезнало безследно в архивите на бившата Държавна сигурност… Някои от жертвите обаче оцелели като по чудо… През 1985 г. професор Джеймс Хамилтън от университета в Нашвил се прибирал вкъщи пеша. Изведнъж усетил остра болка в областта на левия прасец. Погледнал надолу и с удивление съзрял синкав пламък, който излизал от крачола му. Притиснал го бързо с ръка и пламъкът изгаснал. Раната обаче зараснала много трудно. Най- интересното било това, че крачолът дори не бил и опърлен… Сред оцелелите е и Джак Ейнджъл. През 1974 година изгоряла дясната му ръка, докато той кротко си гледал телевизия. Лекарите, които го прегледали, били много объркани, защото огънят като че ли дошъл някъде отвътре, от недрата на самото му тяло. Редица парапсихолози смятат, че е напълно възможно всеки един от нас да носи в себе си някакъв вътрешен огън, който се възпламенява от само себе си, но само при определени, все още неизяснени обстоятелства. Каквито и да са тези фактори обаче, явлението започва да придобива обезпокоителни размери. Докато не се изяснят напълно причините за „спонтанното човешко самозапалване”, никой от нас не може да бъде сигурен, че следващата жива факла няма да е именно той…

Черепът на звездното дете (англ. Starchild skull) е крайно необичайна находка открита в Южна Америка. Датирането с Въглерод-14 (14C) го отнася към 1100 г от н.е. плюс-минус 40 години. Необичайни са високата плътност на костното вещество, увеличеното количество колаген, особена структура на синусите и лицевите кости и силно увеличения обем на черепната кухина, който се изчислява на около 1 600 см3. Изглежда най-вероятно черепът да има човешки произход, което потвърждават донякъде и най-новите генетични изследвания. Повечето учени твърдят, че необичайния му вид се дължи на болест от типа на хидроцефалията, което не обяснява повечето от особеностите на находката. В цялата история на съвременната медицина не е регистриран нито един случай на подобно изменение на черепа сред вида Homo sapiens. Алтернативни теории за произхода му твърдят, че съществото може да е хибрид между Homo sapiens и друг представител на рода Homo изчезнал вече, или просто друг вид или раса в същия род Homo, което съвпада в голяма степен с резултатите от генетичните анализи. По-крайни теории сочат, че може да е плод на експеримент с вида Homo sapiens, извършван от по-напреднала човешка раса или от извънземни същества, което също обяснява човешкото ДНК. Най-крайни са теориите за хибрид между Homo sapiens и извънземна форма на живот, както и за употребата на съществото като своето рода кувьоз за отглеждане на мозъка и разума на извънземна форма на живот.

Тъжно ти беше. И самотно. Бе плакала много. Вече нямаше сълзи. Взираше се в стената и мислеше, че нямаш никой на света, който да те обича. По- самотна никога не се бе чувствала. Никой от близките ти не те разбираше… И тази празнина не е от сега, тя винаги е била там, винаги я е имало. А и това сега, за капак, като че ли не ти стигаше неразбирателството с тях и караниците всеки ден. Отдавна мислеше да се самоубиеш. Мисълта за това се прокрадваше в теб като крадец в тъмното. Отвори вратата към сърцето ти, после се огледа бавно на всички страни. Тихо бе навсякъде, и пусто. Мисълта влезе и затвори вратата след себе си. Зае се да тършува навсякъде, прерови всяко кътче от душата ти, за да може да се настани спокойно и да обсеби цялото твое съзнание. Лягаше и ставаше с тази мисъл. Не мислеше, че може би си изпаднала в депресия, че може би раздялата с него ти е повлияла по някакъв начин. Мислеше, че това е, което трябва да направиш. Да освободиш всички от присъствието си. Имаше приготвени хапчета, приспивателни, даже и не знаеше как се казват. Едни такива големи, кръгли, розови. След време разбра. Казваха се Лексотан. Но в този момент не го знаеше. Не те интересуваше. Изпи ги. Всичките. Всяко едно с вода. Не можеше да гълташ хапчета с шепите, никога не си могла. А сега накъде? Влезе в спалнята. Започна трескаво да мислиш. Знаеше, че ще се върнат скоро и ако те намереха нямаше да има смисъл от това, което направи. Излезе бавно, чувстваше се спокойна и мислеше трезво. Ефекта на хапчетата още не бе започнал. Мислеше да се скриеш някъде, после се отказа. Щеше да мине много време преди да те открият, и вашите щяха да се тревожат повече. А така ако те намереха вече мъртва… по- добре. Слезе бавно по стълбите. Излезе на улицата. Тръгна. Повървя по улиците. Докато не срещна онази твоя приятелка. И от там се обърка всичко. Тя те поведе. Заведе те да пиеш вода. Заведе те при другите твои приятелки, които бяха в онова кафе. А после… ти помнеше, че си излязла от заведението и си паднала, но това не беше така. Паднала си вътре. Започнала си да се пениш. Завели те в Бърза помощ. Давали ти въглен, имало много хора. И той, отстрани сам, тъжен. А после обграден от приятели, мислейки, че той е причината да посегнеш на живота си. Но не беше. Причината бе САМОТАТА! Спасиха те. За нещастие. После ти се наложи да слушаш тиради, тълкувания, психолози. Всичко бе грешно. Ти никога не ги допусна до себе си. Бруталността на думите на едната жена (май беше психиатър), още боляха. Отекваха в съзнанието ти. “Като си искала да се тровиш, защо не си изпила 100 хапчета, ами само 28?” Нима хапчетата растат по дърветата? Нима ги дават без рецепта? Бяха убедени, че си искала да сплашиш семейството си. А не беше така. Искаше да умреш. Да не виждаш никого, да ги оставиш спокойно да си живеят живота. Знаеше, че е бягство, че не е никаква сила. Това беше твоя зов за помощ, на който никой не отвърна. Дълго време мислите се връщаха. Самотата беше с теб още дълго време. Да повториш… Да повториш… Да повториш… Ти никога не го направи. Тук мога да сложа всичките клишета, за които се сетите- че животът е хубав, че самоубийството е бягство, че самоубийците са хора, чиито души не намират покой… и така нататък. Не го направи, защото се остави на течението. Въпреки, че все още смяташ, че животът няма смисъл… И да, сега някои ще кажат, че животът е такъв, какъвто си го направиш. И може би ще бъдат прави…

Паралелно с нас и нашето измерение съществува друг невидим за очите ни свят в който живеят разни същества. Тези същества се наричат Астрали. Това са духове на хора, Ангели Хранители/въпреки че не са Ангели повечето/ в някой шамански традиции ги наричат Двойници. Това са нашите духове пазители които се грижат за душите ни. Всеки от нас притежава такъв който се грижи за душата ни. Хората сме разделени на 3: Тяло, душа и дух. Тялото е материя, то не е въодушевен предмет ако я няма душата, и когато тя си отиде и се отдели остава един предмет който се разпада. Всъщност ние не сме тялото си а душата, нашето Аз, нашето съзнание и всичко което смятаме за себе си е душата ни в едно тяло. Тя му дава живот, сила и енергия да е живо. Но също имаме и дух който е отделно и по-висше същество от нашето, духовете си живеят в този Астрал, който е енергийно копие на Земята. Там живеят духовете на живите хора. Когато човек умре той отива в други измерения, но Астрала е само за духове пазители на живи хора и висши духове които имат правото и способността да минават между измеренията. Тези духове се разделят на няколко групи: има Ангели Астрали, има Демони които са вампири и служат на тъмната страна, има и такива които си гледат живота и са си просто Астрали. Много хора започнаха да стават жертви на такива и то повечето от тези от тъмната страна. Тогава човек започва да чува гласове, да вижда сенки, да усеща чуждо присъствие и др.

Напоследък на много надарени деца се поставя грешна диагноза ADHD - Attention Deficit Hyperactivity Disorder (Разстройството с дефицит на вниманието и хиперактивност). И родителите са далеч от мисълта че децата им всъщност са потенциално надарени. Изброените по-долу качества ще ви помогнат да определите сами дали вашето дете е надарено. - то е много чувствително; - то притежава огромна енергия; - бързо му втръсва всяко нещо – може да се концентрира за много малко време; - трябва да общува с емоционално устойчиви и спокойни хора; - противопоставя се на авторитети, ако те нямат уважително отношение към него; - предпочита самостоятелно да избира начина на учене, особено що се касае до четене и математика; - може бързо да загуби емоционалното си равновесие преизпълнено от големи идеи, но с недостатъчни ресурси и хора за реализацията им; - сдобива се със знания по емпиричен път, отказва всякакво зубрене или пасивно обучение; - не е в състояние да стои спокойно на едно място, ако не го интересува това, с което го занимават ; - то е състрадателно, но има много страхове, като смъртта или загуба на близък човек. Всички тези качества са присъщи за деца индиго. Надарените деца могат да се затворят в себе си, когато почувстват опасност и да пожертват творческите си способности, само и само да бъдат като всички. Много такива деца имат висок коефициент на интелигентност IQ, но нямат никакви творчески умения. А ето и малко примери: 1. Първото дете е 14 г. момиче. - тя без разрешение от родителите си, взела семейната кола за да разгледа магазините, друг е въпроса че е под възрастовата граница за шофьор; - тя повтаряла втора година един и същи клас, поради нисък успех; - с нея се общувало много трудно – правела саркастични коментари на всяка тема; - не позволявала никога на родителите си да имат собствено мнение, когато спорят, трябвало винаги да става на нейното. Нейните родители вдигнали ръце от нея. Попадайки в Центъра за умствено развитие, тя преминала през психологически тестове. Излязло че коефициента й на интелигентност е 129 за вербалните й способности и 112 за визуално-пространствените възприятия. Нека поясним че под 69 означава слабоумие, 70-79 е състояние, граничещо със слабоумие, 80-89 – е под средните възможности, 90-109 – средни възможности, 110-119 – ниво над средното, 120-129 – високо ниво и над 130 – много високо ниво на интелекта. Тя преминала ученическия тест отлично, всъщност даже показала повече, отколкото другите деца на нейната възраст. Защо тогава е повтаряла класа? Благодарение на подкрепата на родителите си, тя започнала да посещава специализирана школа с индивидуално обучение. Макар и с трудности в началото, тя "се поправила". 2. Второто дете е 9 г. афроамериканче. Преди 3 г. го взела двойка афроамериканци, идващи от друг град. Родителите му разказват че е хиперактивен, не можел да стои на едно място и минута, имал безобразно поведение в училище (подсказвал, пречел на другите деца, ставал от чина без разрешение). Неговите родители се притеснявали че има някакво физическо нарушение, защото се е родил в семейство на наркомани. Притеснявали се че средата в която е отраснал ще му повлияе. Учителите ги посъветвали да му дадат успокоителни, но преди да се решат на тази крачка, го дават на приемни родители. Попадайки в Центъра за умствено развитие, детето преминало през психологически тестове. Резултатите за вербални способности били 116, а за поведенчески характеристики – 110, т.е. по-ниски, за да се счита че е надарено дете. Затова му направили още 2 теста, които обаче показали много високо ниво за социални правила и норми и способност за абстрактно мислене. Тестът за базови знания от училище бил свръх успешен - показал че детето се справя перфектно по всички предмети. Приемните му родители започнали да му обръщат специално внимание, изградили такива взаимоотношения, при които активно участие да взема самото дете. Що се касае до физическата енергия, дали му възможност да "изпуска парата", помагайки му да отиграят различни ситуации (например - да изрази емоциите си чрез физическо действие, силно да вика някои думи, да стои на един крак, докато запомня някои неща и много други ролеви игри). 3. Третото дете е 8 г. афроамериканче, което изглеждало много по-малко за годините си. То живеело с майка си, баща си и полубрат си. В Центъра за умствено развитие го води майка му, тъй като вече втори път го връщали в къщи с полицейска кола, защото се опитвало да избяга от училище. То често казвало на майка си че иска да умре и че скоро ще се самоубие. А когато го питали какво иска да прави, то само клатело глава и гледало пода. С психолозите детето споделило, че неговия живот няма смисъл, ако майка му не го обича. А според думите на майка му – той си мисли, че тя не го обича, но тя го обича силно. Проблема е че грижата за по-малкото му братче й отнема много време, а бащата не помага. Освен всичко, през последните 4 г. те постоянно сменяли местожителството, училищата, когато мъжа й си намирал нова работа. И тя искала да се занимава повече с децата, с къщата, но поради липса на средства, се наложило да започне работа. На тестовете детето показало невероятни резултати: IQ = 130 по всички параметри! Единствения тест, по който имало среден резултат, бил писмена работа по програма за средно училище (всички останали учебни програми ги минал на ниво над средното). При това обучението му в училище никак не вървяло гладко – от честите премествания от град в град, всички преподаватели, а и майка му отбелязвали че то не обръща никакво внимание на училището и затова не може да се нарече примерен ученик. В кабинета на психоложката детето вземало и изучавало всяка вещ, включително бъркало по чекмеджетата. Многократните молби да седне на едно място били тотално игнорирани. Тогава психоложката решила да използва по-нестандартен метод: обърнала се към детето като към възрастен, тихо и спокойно, като му обяснила че то е на гости и взема нейните вещи без разрешение и така й наранява чувствата. Тя го запитала дали на него му се е случвало някой така да му рови във вещите и детето разказало за две ситуации – един път в къщи, а другия – в училище. След което се извинило. И в продължение на повече от месец, докато траели тестовете, то никога повече не показало натрапчиво или неподходящо поведение, а напротив – било внимателно и вежливо. Ключовата дума в тази ситуация била Уважение! Обобщавайки всичко до тук, може да се идентифицират 2 групи деца: 1. Ако детето индиго е признато за "трудно" е необходимо внимателно да се тества. Въпреки че не всички деца индиго ще минат отлично всички тестове, повечето от тях, макар и по един параметър, ще покажат много високо ниво. 2. Ако на детето е поставена диагноза ADHD, има вероятност то да е индиго. Наблюдавайте го. Децата индиго се считат за хиперактивни нарушители на реда, които не слушат, още повече ако се използват стандартните методи за възпитание.

Лоша работа...вампирите почнаха да прелитат из Лондон и насам-натам.... Според мен това е просто демон , излязъл от дълбините на ада , за да прави злини по земята. МОТМАН: ЧОВЕКЪТ ПЕПЕРУДА ОТНОВО СЕ ПОЯВИ Виждат го за последно през април 2005 г. на лондонско гробище. Мотман, станал известен след филма с Ричард Гиър “Послания от мрака” ( “ The Mothman Prophecies” ) , не е легенда или измислица на сценаристи. Проверка в полицейските архиви на градчето Пойнт Плезънт, Западна Вирджиния, САЩ показва, че само за 14 месеца от ноември 1966 до декември 1967 г. той е наблюдаван стотици пъти от жителите в района. Над 150 души свидетелстват за срещите си с крилатия непознат, петима от тях са полицаи. Всички те го описват като високо над 2 метра същество, сиво или черно на цвят, с размах на крилете над 3 метра. Очите му са хипнотични и ярко червени. Мотман е забелязан да левитира и лети без да движи крилете си. Появата му предизвиква необясними аномалии в електронната апаратура. ТВ и радио емисиите се побъркват като при силна магнитна буря, телефоните се държат странно. Техниката реагира сякаш е “нападната” от враждебни електромагнитни полета. Мотман се появява в райони на големи аварии и катастрофи и е предвестник на масова смърт. През април 2005 г. колегите ни от Лондон съобщиха, че човекът-пеперуда е забелязван многократно в северната част на града. Британските медии нарекоха феноменалното създание “Вампира от Хайгейт”. Две години след появата му в Щатите, Мотман лети и в района на хълма Хайгейт, северен Лондон. В началото на тази година полицията е засипана от обаждания на изплашени лондончани, видели високо и черно крилато същество. Най-често Мотман е засичан на гробището Хайгейт, разположено на върха на хълма. Появите му обаче не са от днес. 10 август 2004 г. Мотман е заснет на моста в Ръсел, щат Охайо от американския уфолог Стивън Рей, който прави няколко уникални снимки, които в-к “Свръхестественото” публикува в този брой.

В европейския център за ядрени изследвания ЦЕРН учените регистрираха движение на елементарни частици със скорост по-висока от тази на светлината, съобщи Би Би Си. Сноп от неутрино, насочен от ЦЕРН към подземната лаборатория „Гран Сасо“ в Италия, на разстояние от 732 км, е „пристигнал“ в крайната точка с няколко милиардни от секундата по-рано, отколкото ако се бе придвижил със скоростта на светлината. Според директора на изследователската лаборатория на ЦЕРН, резултатите са невероятни. С проведения експеримент с неутрино екипът на Антонио Ередитато поставя под съмнение постулатите на съвременната физика. Според приетите в науката представи, скоростта на светлината е пределна за Вселената. Цялата съвременна физика и по-конкретно частната теория на относителността на Алберт Айнщайн се основава на разбирането, че нищо не може да надхвърли тази фундаментална физическа константа. От три години голяма група физици от няколко десетки страни работи над проекта OPERA (Oscillation Project with Emulsion-Tracking Apparatus), посветен на изучаването на неутринните осцилации. Целта на експеримента е да докаже хипотезата за превръщане на един вид неутрино в друг. (В науката са познати три вида неутрино – електронни, мюонни и тау неутрино.) Доктор Ередитато и его колегите му са насочили към подземната лаборатория в Италия сноп от един вид неутрино – мюонния. Целта е да се проследи колко от изпратените частици ще пристигнат в лабораторията „Гран Сасо“, превърнати в тау неутрино. При експериментите учените са забелязали, че частиците изминават разстоянието с една щестдесетмилиардна част от секундата по-бързо от скоростта на светлината. Тази парадоксална скорост е наблюдавана около 15 хиляди пъти, което позволява да се смята, че става дума за научно откритие, не за случаен резултат. Изследователите подхождат към откритието изключително предпазливо, тъй като то може да преобърне съществуващите представи във физиката и разбирането за Вселената.