Sanovnik.bg»Форум»Паранормални явления и способности»Разстройството с дефицит на вниманието и хиперактивност
- 27.10.11 05:50#1Ева
![Ева]()
Регистрация: 24.04.11Град: -Отговори: 5Разстройството с дефицит на вниманието и хиперактивностНапоследък на много надарени деца се поставя грешна диагноза ADHD - Attention Deficit Hyperactivity Disorder (Разстройството с дефицит на вниманието и хиперактивност). И родителите са далеч от мисълта че децата им всъщност са потенциално надарени.
Изброените по-долу качества ще ви помогнат да определите сами дали вашето дете е надарено.
- то е много чувствително;
- то притежава огромна енергия;
- бързо му втръсва всяко нещо – може да се концентрира за много малко време;
- трябва да общува с емоционално устойчиви и спокойни хора;
- противопоставя се на авторитети, ако те нямат уважително отношение към него;
- предпочита самостоятелно да избира начина на учене, особено що се касае до четене и математика;
- може бързо да загуби емоционалното си равновесие преизпълнено от големи идеи, но с недостатъчни ресурси и хора за реализацията им;
- сдобива се със знания по емпиричен път, отказва всякакво зубрене или пасивно обучение;
- не е в състояние да стои спокойно на едно място, ако не го интересува това, с което го занимават ;
- то е състрадателно, но има много страхове, като смъртта или загуба на близък човек.
Всички тези качества са присъщи за деца индиго. Надарените деца могат да се затворят в себе си, когато почувстват опасност и да пожертват творческите си способности, само и само да бъдат като всички. Много такива деца имат висок коефициент на интелигентност IQ, но нямат никакви творчески умения.
А ето и малко примери:
1. Първото дете е 14 г. момиче.
- тя без разрешение от родителите си, взела семейната кола за да разгледа магазините, друг е въпроса че е под възрастовата граница за шофьор;
- тя повтаряла втора година един и същи клас, поради нисък успех;
- с нея се общувало много трудно – правела саркастични коментари на всяка тема;
- не позволявала никога на родителите си да имат собствено мнение, когато спорят, трябвало винаги да става на нейното.
Нейните родители вдигнали ръце от нея.
Попадайки в Центъра за умствено развитие, тя преминала през психологически тестове. Излязло че коефициента й на интелигентност е 129 за вербалните й способности и 112 за визуално-пространствените възприятия. Нека поясним че под 69 означава слабоумие, 70-79 е състояние, граничещо със слабоумие, 80-89 – е под средните възможности, 90-109 – средни възможности, 110-119 – ниво над средното, 120-129 – високо ниво и над 130 – много високо ниво на интелекта. Тя преминала ученическия тест отлично, всъщност даже показала повече, отколкото другите деца на нейната възраст. Защо тогава е повтаряла класа?
Благодарение на подкрепата на родителите си, тя започнала да посещава специализирана школа с индивидуално обучение. Макар и с трудности в началото, тя "се поправила".
2. Второто дете е 9 г. афроамериканче. Преди 3 г. го взела двойка афроамериканци, идващи от друг град. Родителите му разказват че е хиперактивен, не можел да стои на едно място и минута, имал безобразно поведение в училище (подсказвал, пречел на другите деца, ставал от чина без разрешение). Неговите родители се притеснявали че има някакво физическо нарушение, защото се е родил в семейство на наркомани. Притеснявали се че средата в която е отраснал ще му повлияе. Учителите ги посъветвали да му дадат успокоителни, но преди да се решат на тази крачка, го дават на приемни родители. Попадайки в Центъра за умствено развитие, детето преминало през психологически тестове. Резултатите за вербални способности били 116, а за поведенчески характеристики – 110, т.е. по-ниски, за да се счита че е надарено дете. Затова му направили още 2 теста, които обаче показали много високо ниво за социални правила и норми и способност за абстрактно мислене. Тестът за базови знания от училище бил свръх успешен - показал че детето се справя перфектно по всички предмети.
Приемните му родители започнали да му обръщат специално внимание, изградили такива взаимоотношения, при които активно участие да взема самото дете. Що се касае до физическата енергия, дали му възможност да "изпуска парата", помагайки му да отиграят различни ситуации (например - да изрази емоциите си чрез физическо действие, силно да вика някои думи, да стои на един крак, докато запомня някои неща и много други ролеви игри).
3. Третото дете е 8 г. афроамериканче, което изглеждало много по-малко за годините си. То живеело с майка си, баща си и полубрат си. В Центъра за умствено развитие го води майка му, тъй като вече втори път го връщали в къщи с полицейска кола, защото се опитвало да избяга от училище. То често казвало на майка си че иска да умре и че скоро ще се самоубие. А когато го питали какво иска да прави, то само клатело глава и гледало пода. С психолозите детето споделило, че неговия живот няма смисъл, ако майка му не го обича. А според думите на майка му – той си мисли, че тя не го обича, но тя го обича силно. Проблема е че грижата за по-малкото му братче й отнема много време, а бащата не помага. Освен всичко, през последните 4 г. те постоянно сменяли местожителството, училищата, когато мъжа й си намирал нова работа. И тя искала да се занимава повече с децата, с къщата, но поради липса на средства, се наложило да започне работа.
На тестовете детето показало невероятни резултати: IQ = 130 по всички параметри! Единствения тест, по който имало среден резултат, бил писмена работа по програма за средно училище (всички останали учебни програми ги минал на ниво над средното). При това обучението му в училище никак не вървяло гладко – от честите премествания от град в град, всички преподаватели, а и майка му отбелязвали че то не обръща никакво внимание на училището и затова не може да се нарече примерен ученик.
В кабинета на психоложката детето вземало и изучавало всяка вещ, включително бъркало по чекмеджетата. Многократните молби да седне на едно място били тотално игнорирани. Тогава психоложката решила да използва по-нестандартен метод: обърнала се към детето като към възрастен, тихо и спокойно, като му обяснила че то е на гости и взема нейните вещи без разрешение и така й наранява чувствата. Тя го запитала дали на него му се е случвало някой така да му рови във вещите и детето разказало за две ситуации – един път в къщи, а другия – в училище. След което се извинило. И в продължение на повече от месец, докато траели тестовете, то никога повече не показало натрапчиво или неподходящо поведение, а напротив – било внимателно и вежливо.
Ключовата дума в тази ситуация била Уважение!
Обобщавайки всичко до тук, може да се идентифицират 2 групи деца:
1. Ако детето индиго е признато за "трудно" е необходимо внимателно да се тества. Въпреки че не всички деца индиго ще минат отлично всички тестове, повечето от тях, макар и по един параметър, ще покажат много високо ниво.
2. Ако на детето е поставена диагноза ADHD, има вероятност то да е индиго. Наблюдавайте го. Децата индиго се считат за хиперактивни нарушители на реда, които не слушат, още повече ако се използват стандартните методи за възпитание.ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest