- 29.10.11 11:17#1Ева
![Ева]()
Регистрация: 24.04.11Град: -Отговори: 5СбогомТъжно ти беше. И самотно. Бе плакала много. Вече нямаше сълзи. Взираше се в стената и мислеше, че нямаш никой на света, който да те обича. По- самотна никога не се бе чувствала. Никой от близките ти не те разбираше… И тази празнина не е от сега, тя винаги е била там, винаги я е имало. А и това сега, за капак, като че ли не ти стигаше неразбирателството с тях и караниците всеки ден. Отдавна мислеше да се самоубиеш. Мисълта за това се прокрадваше в теб като крадец в тъмното. Отвори вратата към сърцето ти, после се огледа бавно на всички страни. Тихо бе навсякъде, и пусто. Мисълта влезе и затвори вратата след себе си. Зае се да тършува навсякъде, прерови всяко кътче от душата ти, за да може да се настани спокойно и да обсеби цялото твое съзнание. Лягаше и ставаше с тази мисъл. Не мислеше, че може би си изпаднала в депресия, че може би раздялата с него ти е повлияла по някакъв начин. Мислеше, че това е, което трябва да направиш. Да освободиш всички от присъствието си. Имаше приготвени хапчета, приспивателни, даже и не знаеше как се казват. Едни такива големи, кръгли, розови. След време разбра. Казваха се Лексотан. Но в този момент не го знаеше. Не те интересуваше.
Изпи ги. Всичките. Всяко едно с вода. Не можеше да гълташ хапчета с шепите, никога не си могла. А сега накъде? Влезе в спалнята. Започна трескаво да мислиш. Знаеше, че ще се върнат скоро и ако те намереха нямаше да има смисъл от това, което направи. Излезе бавно, чувстваше се спокойна и мислеше трезво. Ефекта на хапчетата още не бе започнал. Мислеше да се скриеш някъде, после се отказа. Щеше да мине много време преди да те открият, и вашите щяха да се тревожат повече. А така ако те намереха вече мъртва… по- добре. Слезе бавно по стълбите. Излезе на улицата. Тръгна. Повървя по улиците. Докато не срещна онази твоя приятелка. И от там се обърка всичко. Тя те поведе. Заведе те да пиеш вода. Заведе те при другите твои приятелки, които бяха в онова кафе. А после… ти помнеше, че си излязла от заведението и си паднала, но това не беше така. Паднала си вътре. Започнала си да се пениш. Завели те в Бърза помощ. Давали ти въглен, имало много хора. И той, отстрани сам, тъжен. А после обграден от приятели, мислейки, че той е причината да посегнеш на живота си. Но не беше. Причината бе САМОТАТА!
Спасиха те. За нещастие. После ти се наложи да слушаш тиради, тълкувания, психолози. Всичко бе грешно. Ти никога не ги допусна до себе си. Бруталността на думите на едната жена (май беше психиатър), още боляха. Отекваха в съзнанието ти. “Като си искала да се тровиш, защо не си изпила 100 хапчета, ами само 28?” Нима хапчетата растат по дърветата? Нима ги дават без рецепта? Бяха убедени, че си искала да сплашиш семейството си. А не беше така. Искаше да умреш. Да не виждаш никого, да ги оставиш спокойно да си живеят живота. Знаеше, че е бягство, че не е никаква сила. Това беше твоя зов за помощ, на който никой не отвърна. Дълго време мислите се връщаха. Самотата беше с теб още дълго време. Да повториш… Да повториш… Да повториш… Ти никога не го направи.
Тук мога да сложа всичките клишета, за които се сетите- че животът е хубав, че самоубийството е бягство, че самоубийците са хора, чиито души не намират покой… и така нататък. Не го направи, защото се остави на течението. Въпреки, че все още смяташ, че животът няма смисъл… И да, сега някои ще кажат, че животът е такъв, какъвто си го направиш. И може би ще бъдат прави…ОтговорОтговор с цитат - 12.11.11 07:20#2мЕГИ
Регистрация: 21.11.10Град: ПловдивОтговори: 266от: СбогомТова твой разказ ли е или си го копнала от компа понеже ти е харесало ?ОтговорОтговор с цитат - 28.07.12 10:31#3ТeddiРегистрация: 19.08.11Град: -Отговори: 89от: СбогомТия приказки не са за тук.. ГОВОРИЛНИК..
ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest