Моите форумни теми

Искам да се извиня, че се бавя с историята, но просто в момента животът ми е много объркан и имам малко проблеми. След около седмица се надявам всичко да е по старому и да мога на спокойствие да продължа с историята. Искам също да ви благодаря, че я четете и, че се радвам, че я харесвате Очаквайте продължението скоро

-Майка ти сигурно ти е казала за кристала на Ел Колибико. - Ерик извади нещо от ученическата си чанта и ми го подаде.-Това е малка част от кристала. От нас зависи, дали той ще е цял , или ще бъде на парчета из цялото пето измерение. -Какво трябва да направим?-Бях толкова развълнувана!После обаче Ерик прекъсна фантазиите ми за битки с дракони и летящи феи покрай нас,криене в пещери и хвърчащи камъни. -Трябва да тръгнем веднага, или троловете ще затворят портала. -Тролове?–Какво?Ерик нищо не беше казал за тролове! -Да.Тролове.-Хайде и майка ми се включи...-Трябва да тръгвате. Наближава полунощ. С Ерик тръгнахме към изоставената къща на нашата улица. Зад нея имаше поле и когато стигнахме Ерик измрънка нещо под носа си. След малко един лилаво-син триъгълник се отвори и всичко се разтресе. -Хайде, Аби!Побързай! Скочих, защото от силния трус се беше появила малка цепнетинка. След малко се намирах в центъра на гора. Около нас имаше някакви светлинки. -Не се плашете!-Извика Ерик.–Водя избраната. След малко усетих силна болка в гърба си. Обърнах се и последното, което видях и чух,беше как Ерик изкрещя името ми и как онзи странен мъж отново се появи. Изгубих съзнание.

Не мога да повярвам, че майка ми е знаела!!! -Ерик сигурно ти е казал, че духовете са избрали теб, да пазиш свещения камък на Ел Колибико.-Ел какво?Прекъснах я. -Нищо такова не ми е кавал!Искаше да поговорим и ме извика настрана. След малко обаче стана много блед, аз се обърнах и...-майка ми на свой ред ме прекъсна. -Видяла си го...-Кое да съм видяла?Дано говори за скелета, защото реших, че полудявам!-Видяла си скелета,помощника на драконите.Носеше кристал нали? -Да. -о не...-Майка ми също пребледня-Къде е Ерик? -Изчезна. Претърсих целия квартал,но него го нямаше. -Аби, трябва да поемеш отговорността да защитаваш позициите ни. Баща ти вече няма силата да се бие с драконите, но ти и Ерик трябва да победите и да върнете реда в петото измерение.Това обаче няма как да стане,без това.-майка ми извади една мъничка капсулка със нещо като брокат в нея-Това е вълшебен прах,от феите пазители. Те ми го дадоха, за да може да сме подготвени. Това е нашата защита срещу драконите. Те обаче стават все по-силни и скоро магията на прашеца няма да е способна да ги спре.Трябва веднага да намерим Ерик. С майка ми обиколихме целия град. Накрая открихме Ерик свит на една автобусна спирка. -Ерик!-Извиках толкова силно,че Ерик подскочи. -Аби?Какво правиш тук? -Търсехме те.Какво стана? -Не си спомням...-майка ми ни прекъсна: -Аби, трябва веднага да се махнем от тук. Отидохме у нас, за да може да си поговорим спокойно с Ерик и най-накрая да ми разяснят какво по-точно се случва. Очаквайте 6-тата част

...Това което видях беше неописуемо!-о боже мой!!!!-пред мен стоеше скелет,с черна роба и със странен амолет, нещо подобно на кристал, завързан на въже. -Аби бягай!-Ерик изкрещя.Аз не изчаках друга покана и хукнах към къщи. Обърнах се,но видях, че Ерик не е след мен и се върнах. Него обаче го нямаше. Изплаших се, не отговаряше на мобилния си. Прибрах се, оставих чантата си, взех един нож(слава богу бях сама вкъщи и никой не разбра.) и го прибрах в другата си чанта, която беше по-удобна за битка. Бях решена да намеря Ерик и нищо не можеше да ме спре. Обиколих целия град. Нямаше и следа от Ерик. Ами ако не го видех никога повече? В какво по дяволите съм забъркана... Искам всичко да бъде както преди. Не искам да съм избраната. Прибрах се и веднага заспах. Спах около 2 часа и майка ми ме събуди. -Аби?Защо имаш нож в чантата?Какво по дяволите си правила? -Мога да ти обясня, но не искам да ме сметнеш за луда... -Надявам се че можеш. -Имаме едно момче на име Ерик. Той ми наговори някакви неща са пето зимерение...-майка ми ме прекъсна -Значи знаеш...Не се плаши, всичко е наред! -Какво?Ти си знаела? Мисля да спирам с историята,защото няма много посещения. Ако искате да я продължа,кажете

Искам първо да ви попитам, дали историята ми ви е интересна, защото почти никой не коментира, а на мен много ми се иска да ви харесва, защото това е хобито ми (едно от многото де )- да си съчинявам истории След като видях как Ерик се строполи на земята, аз се затичах към него, за да видя дали е добре, но все едно около него имаше невидимо поле, което ме отблъсна назад. Мъжът злобно се изкикоти: -Хах! И това ми била избраната!- След тези думи мъжът изчезна и в стаята влязоха куп ученици и учители за да видят какво става. -Какво по дяволите се случва тук?- Намеси се и директора...Сега вече наказанието ни е в кърпа вързано!- Аби? - Стана инцидент господин Джонсън! Вината не е моя.-В този момент Ерик стана и се хвана за главата. -Какво стана?- Той обаче видя господин Джонсън и се изправи бързо.Аз бях много уплашена ,но след малко чух гласа му в главата си "Аби, не се страхувай просто ме следвай ще се опитам да ти обясня!"-Господин Джонсън, знаете че още бъркам часовете и реших че имам час тук. После обаче изпуснах химикала си, той се навря между чиновете и когато го намерих рязко зе изправих без да си дам сметка че ще си ударя главата. Замаях се и припаднах. Последното, което видях беше Аби, която влезе за да види дали съм добре.-Ерик ми намигна. -Аби, това вярно ли е?-Попита господин Джонсън, който още не беше сигурен че е така. -Да господине.-Треперех цялата. -Е добре, надявам се че си добре, Ерик. -Да господине.-Ерик се усмихна. След училище Ерик ме извика настрани за да поговорим. - Аби, имам много малко време да ти обясня какво става, затова ще бъда ясен и кратък. -Добре, но моля те кажи ми защо по дяволите той ме нарече "избрана"?- Ерик ме изгледа много странно и каза: - Значи знаеш...-той потрепна. -Какво знам? Ерик, какво се случва?!?- Нали щеше да е ясен и кратък? - Преди много време родителите ми водели битка в петото измерение.-Пето измерение? Какви ги дрънка?-Биели се срещу черните сили наречени още драконите. Те искали да завладеят петото измерение и духовете са избрали едно момиче, което да закрилят докато не дойде време отново да се сражаваме с тъмните сили.- Знаех си че има замесени духове... - Значи това което усещам са духовете? - Бях леко облекчена че това не са някакви зли неща, а духове, които ме закрилят. -Да.- След малко Ерик пребледня. -Ерик? Какво стана?- Обърнах се и изпищях. Това, което видях беше неописуемо!

На следващия ден Ерик отново ме заговори: -Здрасти! -Здравей, Ерик!-той отново говореше с мен? Тук нещо намирисва...-Как си? -Благодаря, добре! Ами ти?-той беше леко уплашен, нямаше как да него забележа. -Какво се е случило? Изглеждаш уплашен.-В момента се опитвах да разбера кое е толкова страшно, че да уплаши момче като Ерик. -Не му е сега времето да говорим... Той е тук.- Ерик хвана ръката ми и ме поведе в стаята по химия, която беше празна. Той погледна вратата и тя на мига се затръшна все едно нещо невидимо я бутна. Замръзнах на място! Ерик ли направи това?- Ще ти обясня всичко, но трябва да ме слушаш внимателно! -Пусни ме!-Бях толкова уплашена, че исках на мига да се махна, обаче той все едно проникваше в главата ми и не ми разрешаваше да помръдна. Той разбра че ме плаши до смърт и пусна ръката ми. Аз започнах да бягам към вратата, но нещо ми каза да спра. Обърнах се и се върнах при Ерик.- За какво искаше да говорим...-попитах го тихо, защото още бях прекалено уплашена да говоря високо. - Усещам...- Той спря за миг, погледна ме и продължи- Усещам, че не си като другите момичета... Ти си различна. Но не за това исках да говорим... Трябва да ти кажа нещо, и се боя че имам прекалено малко време да го направя. - Ерик рязко спря, а аз чух шум зад нас. Обърнах се рязко и видях как някакъв висок мъж целият в черно с бледа кожа, гледа към нас и със зла усмивка мърмореше нещо. Ерик ме дръпна настрани и пристъпи напред. -Какво правиш тук?-Ерик зае бойна позиция. -Господарят ме прати, той знае къде сте. Наблюдава ви.-Мъжът махна с ръка и Ерик изгуби съзнание. Дано ви е харесала тази част

Здравейте! Реших и аз да се пробвам с някоя история, надявам се да ви хареса! Здравейте, аз съм Аби и досега бях най-обикновено 15 годишно момиче. Мислех си така, докато не срещнах Ерик. Той беше нов и разбира се предизвика интересът ми. Беше типичното лошо момче, по което всички момичета залитат и припадат. Аз обаче не показах кой знае какво към него, както направиха другите. Бях безразлична и на него явно му направи впечатление. Една вечер когато се прибирах от училище чух шум зад себе си. Не се обърнах, но забързах крачка. Шумът обаче стана по-силен и след малко някой извика името ми: -Аби!!!! Обърнах се рязко и видях Ерик. -Ерик? Какво има?-бях много изненадана, че той говори с мен, защото обикновено игнорираше повечето момичета.-Да не е нещо за домашните? -Не!-той си пое дъх и продължи.-Исках да ти кажа да не минаваш през гората известно време, опасно е. -Ъъъ...Добре, благодаря, че ме предупреди. До утре!-Да не би да има върколаци или зомбита? Той шегува ли се? -До утре, бъди внимателна! На следващия ден Ерик отново ме заговори: Ако ви е интересно, утре ще кача другата част