Почти на 18 съм, а още не съм преодоляла детските страхове
АнонименНовак
Здравейте. Това е втората история, която споделям в сайта и мисля, че след резултатите, които постигнах след първата-мога вече спокойно да Ви помоля за съвет още веднъж.
Силно се надявам да не ме сметнете за луда или нещо подобно, защото съм сигурна, че почти всеки от Вас е имал подобен проблем ако не сега, то в детските си години.
Въпроса е там, че аз съм на почти 18 а явно още не съм преодоляла детските страхове. Ще карам по същество. .
Почти всяка вечер, когато си легна (а аз си лягам към 00:30) имам странното, плашещо чуство, че не съм сама в стаята. Истината е, че аз всъщност наистина не съм защото деля помещението с 5годишния ми брат, но той заспива много по-рано от мен. Сигурна съм, че не той ме плаши, при положение, че той не сомнамбулства. . а виждам някакви странни сенки чак в другия край на стаята.
Другото, което ме плаши е, че понякога се събуждам посред нощ за да пия вода или други човешки нужди и ме е страх да стана от леглото поради факта, че мисля, че под него има нещо (а там принципно има само играчки). Вратата и ключа на лампата са далеч от леглото ми и дълго време преди да се осмеля да стана от леглото -мисля дали изобщо да направя тази "жертва".
В повечето случай просто се отказвам. Понякога дори се овивам цялата в одеалото(дори да ми е адски горещо) и то защото ме е страх, че въпросното "нещо" от под леглото може да ме хване или докосне ако имам незавита част от тялото си.
Наскоро гледах един психо филм-"Човешката стоножка 2". . по време на филма не бях толкова ужасена, но вечерта, когато отново легнах постоянно виждах сцени от филма, които са отвратителни (ако сте го гледали най-вероятно знаете какво е чуството).
Страх ме е да отворя очите си в такива моменти и наистина не знам какво да правя. Дори и да мисля за хубави неща, тези мисли не траят повече от няколко секунди. . после за части от секундата се превръщат в някакви отвратителни "видения". . а сенките продължавам да ги виждам.
Имам много страхове свързани с късните часове на ноща, но не би ми стигнало и времето и мястото за да напиша всичко. Моля Ви дайте ми съвет, ако искате дори споделете някои Ваш такъв момент. . (а колкото до така наречените "хейтъри", ако мислите да пишете тъпи коментари или да ме пратите на психиатър-спестете си коментарите)
Благодаря за отделеното внимание педварително.
Силно се надявам да не ме сметнете за луда или нещо подобно, защото съм сигурна, че почти всеки от Вас е имал подобен проблем ако не сега, то в детските си години.
Въпроса е там, че аз съм на почти 18 а явно още не съм преодоляла детските страхове. Ще карам по същество. .
Почти всяка вечер, когато си легна (а аз си лягам към 00:30) имам странното, плашещо чуство, че не съм сама в стаята. Истината е, че аз всъщност наистина не съм защото деля помещението с 5годишния ми брат, но той заспива много по-рано от мен. Сигурна съм, че не той ме плаши, при положение, че той не сомнамбулства. . а виждам някакви странни сенки чак в другия край на стаята.
Другото, което ме плаши е, че понякога се събуждам посред нощ за да пия вода или други човешки нужди и ме е страх да стана от леглото поради факта, че мисля, че под него има нещо (а там принципно има само играчки). Вратата и ключа на лампата са далеч от леглото ми и дълго време преди да се осмеля да стана от леглото -мисля дали изобщо да направя тази "жертва".
В повечето случай просто се отказвам. Понякога дори се овивам цялата в одеалото(дори да ми е адски горещо) и то защото ме е страх, че въпросното "нещо" от под леглото може да ме хване или докосне ако имам незавита част от тялото си.
Наскоро гледах един психо филм-"Човешката стоножка 2". . по време на филма не бях толкова ужасена, но вечерта, когато отново легнах постоянно виждах сцени от филма, които са отвратителни (ако сте го гледали най-вероятно знаете какво е чуството).
Страх ме е да отворя очите си в такива моменти и наистина не знам какво да правя. Дори и да мисля за хубави неща, тези мисли не траят повече от няколко секунди. . после за части от секундата се превръщат в някакви отвратителни "видения". . а сенките продължавам да ги виждам.
Имам много страхове свързани с късните часове на ноща, но не би ми стигнало и времето и мястото за да напиша всичко. Моля Ви дайте ми съвет, ако искате дори споделете някои Ваш такъв момент. . (а колкото до така наречените "хейтъри", ако мислите да пишете тъпи коментари или да ме пратите на психиатър-спестете си коментарите)
Благодаря за отделеното внимание педварително.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.5
Общо гласували: 2
51
41
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари (13)
Изпрати
порасни!
0
1
Птрстанибда гледаш филми на ужасите и помни, че в основата си те са измислица!
1
1
Аз съм на 28 и понякога,когато съм сама орез нощта ме прихващат детските страхове,но съм забелязала,че това се случва,когато ми е било много нервно през деня.Явно страховете дебнат момент,в който си емоционално нестабилен.:)А иначе като ми стане така е ужас някакъв,чувам шумове,виждам сенки ,но се успокоявам,като си мисля,че точно сега много хора са сами в тъмното и не ги е страх,защо пък мен да ме е страх.
0
1
Отиди на църква и запали свещ.Говори със свещенника и той ще ти каже какво да напраиш по-нататък.Лично моето мнение е че ти си демонично натоварена и за да изчезнат всички тези призраци и страхове са нужни много молитви за теб.
0
0
Споко не си сама.Снощи гледах един одвратитилин епизод на досиетата хикс и цяла нощ не мигнах и стоях на включена лампа от страх това нещо да не се появи.Най гадното беше че в филма то можеше д си играе с спихиката на хората и да ти прилича на някакав предмет.Дънките ми бяха на стола и ми заприличаха на лице.Цяла нощ чаках дънките ми да се превърнат в това нещо.Беше ме страх да разместя позата на дънките или да ги докосна не мърдах страх ме беше да стъпя на пода.Покани си приятелка на гости да спи при теб.
3
0
препоръчвам ти да си вземеш котка аз съм си наумил че животното ме защитава и така си мисля хубаво е да имаш нощна лампа до леглото а за още по добре и въздушна пушка но животното може да ти помогне да се чуствеш по скопойно стига да ти се довери поне аз така мисля
2
0
И аз имам същия проблем. Но не е вярно. Аз някак си не вярвам, че съществуват, но въпреки всичко ме е страх. Предполагам си чувала цитата "Чудовищета не са под леглата ни, те са в съзнанието ни". И още нещо - най-добрият ми приятел ми обясняваше, че това е само въображение от филми, истории и тем подобни... Споко
2
0
8====D тва е за тия дето ми пишат насекъде по темите минуси
5
5
Ми ето ти още един да ти станат 3-ка
0
0
