Смъртта не боли
АнонименНовак
Преди години, пресичайки улица, ме блъсна кола. Видимостта ми беше ограничена, тъй като пресичах пред спрял рейс на спирка. Блъскайки ме колата, нищо не усетих. А все пак се има в предвид, че счупих с главата си цялото предно стъкло. Всичко стана бяло. В следващия момент, аз вече се гледах отгоре. Кълна се, помня покрива на рейса в детайли. Стоях и наблюдавах. Нещо като камера. Нито изпитвах чувства, нито знаех коя съм и какво точно наблюдавам. Моето тяло лежеше пред рейса безжизнено, когато изведнъж отворих очи, се озовах именно пред самия рейс. Станах, изтупах се, качих се на тротоара и припаднах в ръцете на една жена.
Преди няколко дена, почти същото се повтори, но малко по-различно. Този път не наблюдавах себе си. Бях в пиърсинг студио. Когато човекът проби кожата с абоката, повече адреналин имаше в мен, отколкото болка. Всичко мина добре. Той почисти мястото, разменихме си две приказки и на мен ми призля. Изтръпнаха ми краката. В следващия момент ушите ми заглъхнаха. От тогава момента изчезна. Намирах се на едно красиво място, с красиви хора. Беше страхотно.
Знаех, че това е моя живот и че имам спомени с тези хора. Знаех, че принадлежа там и се чувствах добре. Чувствах благоденствие. Красива музика. Не исках да си тръгвам от мястото, на което бях. Изведнъж всичко се разбърка, почерня и пред мен се яви приърсингджията. Тресеше ме и ми каза, че съм припаднала. Нито знаех кой е този човек, нито знаех къде съм. Беше ме страх, изпаднах в паника. Даже изпитах ярост, че ми отне красивия момент. Трябваха ми едно 5 минути, докато осъзная къде съм и какво се е случило.
От тези два случая се убедих в едно - смъртта не боли. Болка не се усеща. Болка могат да усещат само нашите близки. За нас остава едно пътешествие на хубава музика, не осъзнавайки нито кои сме, нито какво се случва с нас. Просто енергия в пространството.
Преди няколко дена, почти същото се повтори, но малко по-различно. Този път не наблюдавах себе си. Бях в пиърсинг студио. Когато човекът проби кожата с абоката, повече адреналин имаше в мен, отколкото болка. Всичко мина добре. Той почисти мястото, разменихме си две приказки и на мен ми призля. Изтръпнаха ми краката. В следващия момент ушите ми заглъхнаха. От тогава момента изчезна. Намирах се на едно красиво място, с красиви хора. Беше страхотно.
Знаех, че това е моя живот и че имам спомени с тези хора. Знаех, че принадлежа там и се чувствах добре. Чувствах благоденствие. Красива музика. Не исках да си тръгвам от мястото, на което бях. Изведнъж всичко се разбърка, почерня и пред мен се яви приърсингджията. Тресеше ме и ми каза, че съм припаднала. Нито знаех кой е този човек, нито знаех къде съм. Беше ме страх, изпаднах в паника. Даже изпитах ярост, че ми отне красивия момент. Трябваха ми едно 5 минути, докато осъзная къде съм и какво се е случило.
От тези два случая се убедих в едно - смъртта не боли. Болка не се усеща. Болка могат да усещат само нашите близки. За нас остава едно пътешествие на хубава музика, не осъзнавайки нито кои сме, нито какво се случва с нас. Просто енергия в пространството.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 2
52
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари (6)
Изпрати
Виш аз нямам намерение да спорим. Моето мнение е , че не във всички случаи е така. Разбира се, на мен никога не ми се е случвало нещо подобно , но все пак да вземем например последните месеци и минути на болен от рак .. или прочутата агония ?!
0
0
Според мен това отделяне от тялото не е смърт. Временно явление, което в последствие може да е край, но може и да е ново начало. Самия процес на смъртта ,мога да го нарека така процес, е цялостно изменение в нашето тяло и последствията ние не ги знаем.Само факта,че ти излиза душата, може да предизвика страдание.
0
0
Благодаря ви за коментарите. Смятам, че примера с умиращите бавно и страдалчески не е подходящ. Все пак те се мъчат, но когато настъпи самата смърт, според мен тя е безобидна. Мъчейки се, те все още не са в тази фаза. Пък да не говорим, че повечето тежки случаи са изпадане в кома, гърчове. Доказано е, че дори тогава, въпросното лице не би изпитало болка, защото главният мозък изключва. Не знам, това са моите наблюдения.
3
0
Смъртта може да бъде внезапна и продължителна. В твоя случай става въпрос за внезапна, неочаквано на момента всичко се случва нямаш време да реагираш и да го осмислиш просто се вдигаш. Но се замисли за хората които умират бавно в болест и не знаят кога точно ще е края а изпитват и болки - за тяхната не може да се каже същото. Винаги съм си мислила че е по - добре изведнъж да се случи всичко. Губиш възможност да се сбогуваш но и страданието покрай това.
0
0
Не знам написаното вярно ли е, но според мен лично смъртта не е нищо друго свем изпадане във вечен сън. Най-вероятно има и друго обяснение, но когато заспим и духът ни се отдели от тялото какво става? Сънуваме...тъй че според мен когато умрем става същото, но завинаги.
3
0
това,което си описала не е смърт. Извода не може да бъде верен.
2
0
