Истинска история по истински случай

С моя клас отидохме на планината. Запалихме скара, заприказвахме се. Свилен само плашеше момичетата че имало канибали. Отидохме до извора но нямаше вода и се върнахме. Ядохме и изведнъж огъня огасна (нямаше вятър). Ивелина ми каза че била видяла кръв. Тръгнахме си и Мартин, Божидар, Галена, Орлин и Петър тръгнаха по една пътека, а аз, Ивелина, Свилен, Зоран и Михаела по друга.

След 10 минути Мартин ми се обади и ми каза че се били загубили и имало чешма. Михаела се сети къде е и каза че отива да ги преведе. След 2 минути чухме викове за помощ и пищене. Ние тичешком отидохме до пътя и бяхме станали 8 човека: аз, Ивелина, Зоран, Свилен, Мартин, Галена, Орлин и Петър. Казаха ни че Михаела била паднала от скала а Божидар се бил върнал да си търси телефона, но и така не се върна. . .