След като ми се разкрещя, направих опит за самоубийство

Здравейте. Отчаяна съм вече, не знам към кого да се обърна. Момиче съм на 21 години, 2 курс студентка в София. Там е работата че през Ноември страшно много си харесах един съсед от общежитието, живеем врата до врата. Аз съм 93 набор, той 90-3г разлика имаме. . Влюбих се в него не знам как стана, но яко съм лапнала въдицата, постоянно му пиша от тогава в фейсбук, но той чете и не отговаря.

Мисля постоянно за него, представям си как ме люби и едва ли не как се женим и имаме деца. Сънувам го почти всяка нощ, поне в съня мога да го имам. Не спира да излиза от мислите ми, не мога да си представя живото без него, не знам какво чувсктствам вече. Преди 6 дена се засякохме в коридора съвсем случайно, беше много ядосан като почна да ме нарежда- МОМИЧЕ, ЩЕ СПРЕШ ЛИ ДА МЕ ЗАНИМАВАШ НАВСЯКЪДЕ, И ДА ПИТАШ ЗА МЕНЕ, ЗА ПОСЛЕДНО ТЕ ПРЕДУПРЕЖДАВАМ, АКО ЛИ НЕ ЩЕ ПОСТРАДАШ ЖЕСТОКО. Аз се разтреперих направо, и той вика: -ОБЕЩАЙ, ЧЕ НЯМА ДА ПРАВИШ ПОВЕЧЕ НИЩО.

И аз мълча в шок. . и като се изкрещя с всичка сила ГОВОРИ БЕ, ДА НЕ ДОЙДА ДО ТЕБЕ МОМИЧЕНЦЕ. И аз едва едва викам добре обещавам и се прибрах. 2 часа плакох в банята без да спра, отчаях се от живота и взех едно бръснарско ножче, отидох до леглото си, а съквартирантката ми се стъписа, удари ми шамар, спря ме момичето, изхвърли ножчето, нищо не можах да направя.

Много ми е мъчно, обичам го с цялото си сърце, не мога без него, какво да правя. Стигнах до пълно отчаяние, не ям, само плача, искам да си сложа край на живота. . дайте ми съвет моля ви :x: :x: :x: :x: