Самоубийството

Беше хубав и слънчев ден. Бях с едно момче на име Мартин, което ме учеше да карам колата. Стигнахме до кръчмата в село и видяхме приятелите ни Бисер, Калоян и Павлин.

Те пиеха бира. Аз казах на Мартин, че отивам да си купя нещо за пиене, а той ми казва, че ще дойде с мен. Аз си поръчах кола, а той бира и ме почерпи.

Седнахме при приятелите ни и Бисер ми казва, че Мартин е луд да ми дава да карам Мерцедеса му.

Аз погледнах на страни и видях Гошко, едни негови приятели и комшията му Иво. Казах си о, не, само не и тия идиоти. Те седнаха на друга маса, по - надалеч от нас.

Аз, напук на Гошко, започнах да флиртувам с Мартин. Ние се целувахме и Гошко се обърна и започна да снима с телефона си, за да покаже на баща ми. Аз го видях това нещо и много се ядосах.

Станах, взех му телефона и изтрих всичко, после го одарих от земята и го изхвърлих в контейнера. Той много ми се ядоса. Стана, взе си го и си тръгна.

Мартин ми каза да отида при него за да му се извиня, но аз му отвърнах да дойде с мен. Отидохме там и го виждам да държи пистолет, който е опрял до черепа си. Аз изкрещях да не го прави, но той не и не.

После се разплаках и наистина се застреля. Аз паднах на земята, хванах се за корема и започнах да пищя силно. И Мартин дойде и ме попита защо плача. Аз му отговорих: Влез вътре и ще видиш.

После се събудих и се разплаках. Възглавницата ми беше станала мокра.