Най-ужасната година в живота ми...
Здравейте, моята история е следната:
Преди няколко месеца в живота ми се случиха неща, за които никога не съм подозирала, че ще станат и то точно на мен. .
Имах само 2 приятелки, но за сметка на това бяха истински приятелки и веднъж едната си беше харесала момче, което беше голям женкар и хората говореха много лоши неща по негов адрес, затова аз я предупредих да не се занимава с него, защото накрая тя ще е наранената, но тя взе че си помисли, че аз също си го харесвам това момче и сама съм си измисляла лоши неща за него, само и само да си остане за мен.
После спря да ми говори, сестра и също (2рата ми приятелка). Аз бях много наранена от това и не можех да си обесня как изобщо си е помислила такова абсурдно нещо, писах и няколко пъти, но тя не отговаряше. . И така не след дълго тръгна с момчето, но тъй като не е от лесните момичета, той я заряза още на втората седмица и накрая стана както предполагах аз - беше съсипана, разочарована и много наранена.
Сигурно вече беше осъзнала че аз съм била права, но така и не ме потърси и все още не е, но и аз няма да се натрапвам, защото в случая е редно тя да ме потърси и дори да ми се извини, но явно няма такъв кураж и така от най близки приятелки сега станахме просто съседки.
Другото ми разочарование беше с едно момче, с което си пишехме от 3 години и чак тази година се осмелих да тръгна с него.
И така ходихме само 3 месеца, после той поиска да се раздели с мен, тъй като бяхме от различни градове, а и дочух че се е виждал с някакво момиче, докато още е бил с мен. Сега в момента ходи с нея, писа ми за рождения ден, че съжалява много и че е било грешка това, че сме тръгнали каза ми да си намеря някой друг, който да ме заслужава и т. н Това още повече ме огорчи, защото аз тайно в себе си таях надежда някой ден да се съберем отново.
Не след дълго той ми каза, че вече и не иска да си пише с мен и че не можем да бъдем дори приятели, като се има в предвид какво сме преживели заедно. Аз се съгласих без да му казвам нищо и исках по най-бързия начин да изтрия всички спомени, свързани с него - снимки, съобщения и т. н. От тогава не ме е потърсил и аз не се осмелявам да му пиша и да му призная чувствата си, защото ме е страх, че ще ме отблъсне завинаги а това не бих могла да го понеса. Сега пак е щастлив с новата му приятелка, забавлява се дори сигурно е забравил за мен. . . А аз не спирам да мисля за него, сякаш сам омагьосана от това момче.
Искам да си го върна, но не знам как да постъпя, още повече че сега е с друга Ако някой знае нещо или просто иска да изкаже мнението си моля да ми пишете. От близо половин година сме разделени с въпросното момче, а аз не мога да го забравя, до сега не съм изпитвала толкова силни чувства, не знам как да постъпя и дали изобщо ще си струва да се мъча, да си го връщам? !
Преди няколко месеца в живота ми се случиха неща, за които никога не съм подозирала, че ще станат и то точно на мен. .
Имах само 2 приятелки, но за сметка на това бяха истински приятелки и веднъж едната си беше харесала момче, което беше голям женкар и хората говореха много лоши неща по негов адрес, затова аз я предупредих да не се занимава с него, защото накрая тя ще е наранената, но тя взе че си помисли, че аз също си го харесвам това момче и сама съм си измисляла лоши неща за него, само и само да си остане за мен.
После спря да ми говори, сестра и също (2рата ми приятелка). Аз бях много наранена от това и не можех да си обесня как изобщо си е помислила такова абсурдно нещо, писах и няколко пъти, но тя не отговаряше. . И така не след дълго тръгна с момчето, но тъй като не е от лесните момичета, той я заряза още на втората седмица и накрая стана както предполагах аз - беше съсипана, разочарована и много наранена.
Сигурно вече беше осъзнала че аз съм била права, но така и не ме потърси и все още не е, но и аз няма да се натрапвам, защото в случая е редно тя да ме потърси и дори да ми се извини, но явно няма такъв кураж и така от най близки приятелки сега станахме просто съседки.
Другото ми разочарование беше с едно момче, с което си пишехме от 3 години и чак тази година се осмелих да тръгна с него.
И така ходихме само 3 месеца, после той поиска да се раздели с мен, тъй като бяхме от различни градове, а и дочух че се е виждал с някакво момиче, докато още е бил с мен. Сега в момента ходи с нея, писа ми за рождения ден, че съжалява много и че е било грешка това, че сме тръгнали каза ми да си намеря някой друг, който да ме заслужава и т. н Това още повече ме огорчи, защото аз тайно в себе си таях надежда някой ден да се съберем отново.
Не след дълго той ми каза, че вече и не иска да си пише с мен и че не можем да бъдем дори приятели, като се има в предвид какво сме преживели заедно. Аз се съгласих без да му казвам нищо и исках по най-бързия начин да изтрия всички спомени, свързани с него - снимки, съобщения и т. н. От тогава не ме е потърсил и аз не се осмелявам да му пиша и да му призная чувствата си, защото ме е страх, че ще ме отблъсне завинаги а това не бих могла да го понеса. Сега пак е щастлив с новата му приятелка, забавлява се дори сигурно е забравил за мен. . . А аз не спирам да мисля за него, сякаш сам омагьосана от това момче.
Искам да си го върна, но не знам как да постъпя, още повече че сега е с друга Ако някой знае нещо или просто иска да изкаже мнението си моля да ми пишете. От близо половин година сме разделени с въпросното момче, а аз не мога да го забравя, до сега не съм изпитвала толкова силни чувства, не знам как да постъпя и дали изобщо ще си струва да се мъча, да си го връщам? !
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.2
Общо гласували: 5
52
42
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари (13)
Изпрати
Момичета трябва да разберете,че и мъжете може да нараняваме и го правим факт,но за всичко си има причина. Когато работите се натрупат,ставаме инертни,раздразнителни и накрая ни писва,както на вас.
0
0
Момиче какви по-лоши работи се случват на хората нямаш си представа! Иначе той,ако искаше да е с теб да го е направил просто в момента си му била пред очите.
0
0
гледай напред.Ще срещнеш нови и истински хора,ще дадеш шанс на нов човек до теб.Любовта е взаимна.Ти го обичаш,а той тебе не,щом е предпочел друга.Дори и да иска да се върне,не е същото като преди.Губи се доверието,вярата.
0
0
О боже.....
1
0
Сега ти е тежко,но след време ще разбереш, че така е по-добре за теб. Когато хората не са истински, не заслужават да страдаш за тях. А ако бяха ... нямаше да те накарат. Когато те не са вече в живота ти, отстъпват ред на други- може би по-стойностни. Колкото по-рано осъзнаеш, че не всички хора са добронамерени, верни и истински толкова по-лесно ще ти е занапред.Така е разделяме се с едни, срещаме нови, живота е кръговрат и малко хора ще се окажат истински приятели, и това ще го разбереш с времето, в последствие.
1
1
Не я слушай тази дама със прякора "С". преписала е информацията от някой учебник или някой сайт. Не го казва от личен опит - много ясно. Въобще не обръщай внимание на написаното. Дрън,дрън,дрън.
0
0
Най-доброто средство срещу самотата е новата среща.Или пък целта оправдава средствата срещу-За щастието трябва да се бориш! А,може би, там,където плюя-не лижа или бягай,обичам те!Но всъщност -всяка любов е последна и така до старостта.Всичко е въпрос на избор.Любовта е не само чувства,тя е и химия и ако някой елемент не пасва-не се получава,единия се чувства неуютно и си тръгва или остав,но след време ,онзи,който преди не би искал да си тръгне ,просто гасне.Няма по-голямо нещастие от несподелената любов! И ако той или тя си тръгват ,то нека бъде така ,всеки има право на обич и да бъде щастлив!Желая ви само сПОДЕЛЕНА любов!.....
1
0
Със сигурност съм много по-голяма от теб, но в момента преживявам същото. И аз съм изоставена след 5 месечна връзка. При това ненадейно и изведнъж, точно на най-хубавото. Вече цял месец ме преследва един и същи въпрос "защо и как е възможно, след като ставаше все по-хубаво". За разлика от теб аз му пиша всяка седмица имейл или СМС, но отговор никакъв. Дори днес след поредния СМС дълго го чаках на мястото, на което го помолих да дойде...Отчаяна съм напълно, но се надявам на времето, да ме излекува...
0
0