Не знам, какво да правя!

-Защо си сама?
-Не знам, просто така стана. . . .
-Може ли да седна до теб?

-Разбира се, заповядай седни.
-Благодаря ти.
-Ами ти?
-Какво аз?
-Защо си сам?
-Ах. . .
-Извинявай не биваше да питам. . . не е моя работа.
-Не, не. . . Тоест , , ах'' Сега по важно е да разбера защо плачеш?

-Хах на един непознат му е интересно защо плача?
-На този непознат не му е интересно защо плачеш, този непознат е загрижен защото те е видял, че плачеш!
-Просто ей така?
-Да, , , Просто ей така'' Както си вървях ей така те видях, че плачеш
и искам да разбера защо си тъжна. . . Бих могъл да ти помогна. . .
Ако ми позволиш. . . . Е, ще получа ли отговор на въпроса си?

-Историята е дълга. . . - Погледнало тъжно момичето.
-И денят е дълъг, но и красив какво по-хубаво има в такова време като това да седим на вън на тази дървена пейка в парка? Хей огледай всички тези хора. Те също си имат своите проблеми, но ги решават сами. Споделят с приятели, като теб и мен и намират всякакво решение и знаеш ли защо?
-Защо?
-Защото не се затварят в себе си. Отворени са към света и си живеят живота. Това ти предлагам и аз. Живей си живота още си твърде млада за да мъчиш крехкото си сърчице с глупости.

-Едва ли ще ти е много интересна моята история. . .
-Опитай, може да се изненадаш.
-Е, добре. . . Преди време, бяхме на събиране с приятели.
Срещнах едно момче. Той беше. . . Изумителен. . . Той. . .
-Извинявай, че те прекъсвам, но защо , , той беше'' какво се се случило?

-Подигра се с мен и днес се разделихме. . . За това днес съм сама и плача в парка, защото как ще го преживея? Как ще мога да живея без него? Как ще го понеса да го гледам с друга? Как ще се справя? Обичам го с цялото си сърце и без него не мога да живея. . .
-Първо: Ти си силна и ще се справиш просто още не си го разбрала.
Второ: Имаш себе си, живей със себе си. Забавлявай се, излизай и просто живей.

Трето: Забрави го, както е направил и той. Щом те е заменил толкова лесно значи не те е заслужавал и не е разбрал, какво е имал до себе си, когато е имал теб. Такъв прекрасен Ангел не заслужава да пилее ангелските си сълзи на празно.

И четвърто: Ще се справиш бъди спокойна. Важното е да направиш първата крачка и да вдигнеш високо глава. Не я свеждай никога, защото няма от какво да те е срам и трябва да показваш красивото си лице а когато го видиш, накажи го със усмивка. Покажи му, че без него си по-щастлива. Не бива плачеш за мъже. Това, че един не те е разбрал, не значи, че всички други са измрели. -Тогава момичето се засмяло.

-Това исках да видя през цялото време. Красивата ти усмивка, която те прави толкова прекрасна. Момиче никога не се натъжавай. Не губи усмивката си иначе няма да разбереш, кой е влюбен в нея. И ще си седиш пред една затворена врата, пред която ще плачеш цял живот да се отвори. Това ли искаш? Да изгубиш дните си в страдание?
-Не. . .

-Ето сега си без него и те виждам, че живееш дори се усмихваш, което много ми харесва. Момиче, живота продължава наслаждавай му се и не се крий в себе си.
-Но какво ще правя сега?
-Ще отделиш малко време за себе си. Сега си свободна и няма кой да те кара да плачеш.

-Не е вярно. . . Сега съм самотна и няма с кого да поговоря, няма да има и кой да ме прегърне, няма да има и кого да целуна, няма да има и на кого да кажа, че го обичам. . . Вече съм сама. . - И заплакала отново.
-Хей, какво ти казах за сълзите? Как така няма с кого да говориш, нали говориш с мен? Хайде ела, прегърни непознатия за който казваше, колко му е интересно. - Момичето се засмяло през сълзи и казало:
-Но няма да те целувам. . .
-Добре, аз също. Но искам да ми кажеш, че сега се чувстваш по-добре.
-Да. . .
-Кърпичка?
-Благодаря. . .
-И повече не искам да виждам сълзи нали?
-Добре. . .

-Сигурно цял ден си ридаеш тук и си гладна?
-Мъничко. . .
-Тогава да отидем да хапнем?
-Да, добре. . .
-И запомни нещо от мен:
Непознат, може да се превърне в добър приятел, но и в най добрият предател.

Никой не си познавала цял живот. За да имаш приятели, първо трябва да се запознаеш с тях и ги преценяваш, но най важното е да не ги подцениш. Когато някой е загрижен за теб се различава много повече от колкото когато само му е интересно. За това запомни едно, не на всеки му е все едно.

Приятелите са като звездите, не всеки път ги виждаш но те са там и го знаеш. Те са толкова много, че няма всички да те гледат как падаш и помни ако го пожелаеш ще се хванеш, но ако се свиваш ще се удариш в дъното. Живота е в твой ръце и само ти решаваш, какво ще правиш с него.