Помощ, не знам какво да правя

Преди 4 дена, бях с едно момиче и беше истинската и първата ми любов. До сега не съм спрял да мисля за нея и наскоро, тя ми каза, че ще се видим. Ето как стояха нещата.

И двамата се карахме по начесто преди 1-2 месеца, обаче аз бях голям глупак и не осъзнах навреме нещата.Осъзнах неща едва преди 4 дена, когато се сложи края. Тогава казах, че приемам нещата спокойно, но отвътре ме беше страх.

Не исках да я загубя напълно. Вчера обаче се видяхме. Когато се видяхме и двамата ни заболя, но аз успях дори за секунда в моя истински плач, докато и казвам в каква грешка съм бил, че ще се боря за нея отново да я спечеля, я разсмях. Прегърнах я и тя мене също. Каза ми с тънък тон, да не тъжа. Да продължа на пред и да я забравя.

Обаче аз и казах, че никой не може да ми каже, какво и как да чувствам, при условие, че я обичам и ще се боря за нея, няма да допусна това и до край ще се боря. Тя ми каза тогава, че изобщо няма да се видим.

По късно в същия ден, и разказах всъщност защо се е получило така. След доста разговори, тя ми каза, че е продължила отново напред и вече се занимава с друг.

Тогава и казах, че ще се боря за нея. В един момент отказах, защото ми стана много гадно и лошо, че тя си е намерила друг, но тогава изневиделица получих следния отговор:

"Ако се бориш, само за любовта по-добре недей!". Обаче аз и казах, че заради самата нея се боря не само за любовта. Тогава тя се съгласи малко по-късно да се видим. Та въпроса ми е към мъжете и жените. Искам съвет.

Много сгреших и послушах сърцето си. Обясних и какво стана всъщност всичко дословно. Но дали това означава, че тя по този начин ми дава някаква надежда или шанс, да се поправя и наистина ли, се боря за самата нея, не само за любовта.

Какво да направя. Не съм спал с дни да мисля. А сега 24 часа ме дели от срещата а направо полудявам.... Благодаря за, търпението Ви!