Сънувах починалата си баба

Сънувах починалата си баба
Това се случи миналият месец. На 1 август, баба ми почина в болницата. Така се случи, че моят телефонен номер трябваше да дадем.

Беше към шест часа, когато се надигнах от леглото. Седнах на него и зачаках. Дори не знам какво. Седнах и чаках, когато телефона ми звънна. Предчувствах какво се е случило. От отсрещната страна се обади тежък глас. От там нататък знаете. Съобщавате на всички и... приключението започва. Беше изключително тежко за всички ни. Тя бе на 80 и бе хранила съвесем сама и петте си деца, бе гледала внуци, че и правнуци. За всички бе голям шок.

Два месеца преди да почине баба ми, тя сънувала съпруга си, с когото се била развела. Дошъл в апартамента ни ( аз, майка ми и сестра ми, живеехме с баба) и тя се уплашила от него и избягала. Има защо да се е уплашила, защото приживе този човек я е малтретирал до болка.

Месец преди смъртта на баба ми, една от трите й дъщери сънувала сина си - гол. На 31 август същия този син, сънува баба починала. На 1 август, я сънува другия ми братовчед в ковчег и с дрехите, с които бе искала да я облечем. Малко след това тя почина.

Майка ми също я сънува на 1 август. Сънува как душата й се опитва да излезе от тялото й и колко се мъчи. Тогава майка ми се моли на бащата и майката на баба ми, да си я приберът, защото достатъчно се е мъчила. Тогава я заслепила страшно силна светлина.

Сънува я и жената на братовчед ми, който я сънува на 1 август. Сънувала е, че има много хора, а баба ми стои на един стол. Двете се усмихват една на друга, а след това жената на братовчед ми отива до тоалетната. Когато излиза, баба я няма.

След това я сънува майка ми, която в съня си е пред гроба й. Гроба й е разкопан и ковчега отворен. Майка сяда някъде там, а също и баба. Точно както я бяхме погребали. Същото изпито лице, същата изтощена жена. Седнала до нея и я попитала - Дъще, искаш ли да легнеш. Тогава в този момент я блъска някой, отзад и тя пада в гроба. Погребват я.

Няколко дни по -късно, майка ми сънувала, че е на нейното легло. Тогава баба дошла с торбите ( баба винаги като вземаше пенсията, се връщаше с големи торби) и й казала -Дъще, ела да видиш какво съм ти купила. И баба й дава от любимото пушено месо на майка. След това баба ми, изкрещява името на един от внуците си. След това я сънувам аз.

Времето минаваше, а аз се чудех как ли е била в болницата. Тя беше сам самичка там, близо половин месец, в интензивното и се уплаших, че е починала ей така. Всеки ден ходихме и звъняхме да питаме за състоянието й. Обвинявах се, че заради мен е станало така, защото аз бях последния човек, когото бе зърнала. Аз бях до последно с нея.

Сънувах, че влизам в някаква стая и виждам баба си. Но тя бе различна. Някакси беше светла, енергична... и по - висока. Двете се погледнахме и се усмихнахме една на друга, после аз от изненада изкрещях - Бабооо. Тогава тя изчезна и аз затворих вратата на стаята. Пред мен се появи страшно висока и едра жена. Аз седнах на някакво малко столче и застанах пред една масичка, на която имаше много, много малък телевизор. Жената ми го включи и аз се загледах.

Видях баба си. Тя ставаше от някакво легло, което беше цялото в бели чаршафи. Стана от леглото и както беше усмихната, енергична и около нея се рееше необикновена светлина, си излезе от стаята и затвори вратата. Странното бе, че аз не я гледах през самия телевизор, а я гледах косо - отгоре в стаята й. Сякаш аз бях в помещението заедно с нея. Сънят се преповтаря ( докато спя), но този път отивам с едни хора, които са в черни роби. От там всичко останало е едно и също.

Сънува я и вуйчо ми. Сънува я, че тя пада от някакъв кран (той е стройтел). Той отива и я взема в ръце, а тялото й било изключително малко. Отново се повтаря съня, този път от по - високо място и същото малко и изпито като смъртта лице. Баба ми има две катастрофи - блъскат я две коли приживе.

Майка ми отново я сънува, както бе легнала на леглото на сестра ми. Баба ми седнала на леглото й, и й дава страшно много поръчения. Също така й казала, че сънищата на другата ми леля (които са страшни и сякаш много изпълнени с омраза) не са от нея. Че това не е тя. От тогава не знам да я е сънувал някой.

На 31 срещу 1 септември се случи нещо много странно. Майка ми бе нощна смяна, когато аз и сестра ми чухме някакви звуци от стаята й. Сякаш някой правеше нещо там. Не посмяхме да влезем, а аз цяла нощ треперех. Чувах тези звуци и бях до смърт уплашена.
Това са всичките ни сънища, някой са страшни, други светли...

Другата ми леля я сънува, но...тя само обвинява хората в неща, които й ги казала майка й. И все тъмни и зли... баба не беше такава. Винаги ще я помним с русите си коси и светлите си сини очи.

Баба ми беше изключителна жена и след нейната смърт се случват странни неща, но ние все пак продължаваме напред. Сънищата са много, но аз не искам да ми ги изяснявате. За мен са от ясни, по - ясни. Винаги ще обичаме нашата баба, защото тя бе човека, който даде много на всички ни.[научи повече...]

Рейтинг

4
Общо 3 гласували
5 1
4 1
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари