Кървав лагер - Bloody Camp - част 3 - part 3

На сутринта, сутринта на четвъртия ден, госпожите ни обясниха да си стягаме багажа - родителите на изчезналите недоволстват, лагера приключва, ще има претърсване на гората. След закуската аз, Илия и Тони се върнахме в стаята ни, и започнахме да се приготвяме за път.

Приключихме към 11 часа и отидохме с другите за последна разходка из града. Дори да е от по-малките градове, смятам, че е много красиво място.Върнахме се в лагера в 3 часа и се разбрахме да си починем, и в 16:30 да се чакаме пред лагера.

Ние седнахме да гледаме телевизия, даваха ''Писък'' по AXN. По едно време чухме тропане, все едно някой се гони, от съседните стаи, но когато си приготвя багажа, и то за време, никой не пести сили.

Най-накрая стана 16:30, тъкмо ни приключи филма и ние излязохме. Странно, но нямаше никой. Очаквахме навън да гъмжи от хора, но имаше само три празни автобуса. Чакахме, чакахме, стана 5 часа и никой не дойде.

Тогава се досетихме, че става нещо. Оставихме си багажа под едно дърво и тръгнахме да гледаме по стаите. Първо минахме през тази на момичетата - празно. После тази на госпожите - празно. Тръгнахме и по стаите на другите класове - празно.

И накрая стигнахме до последната стая... Това е моментът, който няма да забравя цял живот. Отворихме вратата и беше просто...имаше кръв навсякъде, дори пръски по тавана, най-страшно беше в банята... Нямаше тела, но толкова много кръв.

Докато оглеждахме, по едно време аз и Тони, открихме, че Илия е изчезнал. Бързо излязохме навън да го търсим викахме, викахме, но го нямаше. Бързо извадихме мобилните си и набрахме 112, но нямаше покритие. Вече се стъмваше, пробвахме всички телефони по стаите, но кабелите бяха прекъснати...

Тони предложи да хукнем да бягаме, но аз му казах, че 20 км бягане, с убиец по следите ни и в 6 часа не е добра идея. Решихме да направим каквото можем, да запечатаме стаята си, да се запасим с храна и да потърсим оръжие. След половин час се заключихме в стаята.

Имахме храна, вода, намерихме два кухненски ножа (за месо) от стаята на госпожите. Интересно е как няма покритие, пък имаме кабелна. Мина много време, вечеряхме и си обещахме, ако единия от нас умре, другия да каже на роднините му и да им предаде последните му думи. Както си седяхме, чухме стъпки отвън. Погледнахме и видяхме...убиецът.

Това..не беше обикновен убиец, той беше...клоун. Да, клоун, като шутувете от онези филми. Лицето му беше гримирано в бяло, имаше маска домино и онази шапка, като корона, но в червени. Типичния шут, с червени дрехи и гримиран. Но този държеше нож с едната си ръка и влачеше тяло с другата.

Погледнахме и видяхме, че тялото е Илия, той беше припаднал, нямаше следи от намушкване, сигурно беше получил шоков удар от вида на убиеца, оплескан с кръв. Щом ни видя, клоунът се разсмя и продължи към изоставеното бунгало, което бяхме открили.

Аз и Тони се спогледахме, кръвта ни кипна, решихме да спасим приятелите си и да отмъстим за жертвите. Облякохме си жилетки с качулки, взехме ножовете и фенерчета. Бяхме готови на всичко, за да върнем приятелите си обратно. Беше вече 8 часа, навън - тъмница.

Светнахме фенерчетата и тръгнахме към, убежището на клоуна. Вървяхме из гората и през 2 минути се споглеждахме, всеки искаше да се увери, че другия е там. Аз имах и едно тайно оръжие - спрей срещу кучета, беше ми останал в чантата и аз го взех. Почти стигнахме и чухме изшумоляване от храстите...