Кървав лагер - Bloody Camp - част 2 - part 2

Отидох до къщата на момичетата и почуках на вратата, но единствената реакция, която чух бяха техните писъци:
- Той тропа по вратата! - изкрещя Мелани
- Аз съм, моля ви отворете, наистина! - отговорих аз

След още малко навиване и преговори ми отвориха, по-точно Михаела ми отвори, Мелани и Соня бяха в ъгъла на стаята, и имаха вид, наподобяващ героите по филмите на ужасите, след като всичко е свършило....или тепърва започва.

За допълнение - прозорецът беше счупен, а вътре беше камъка, причинител на цялата тази врява. Разказаха ми, че докато спели, чули стъпки навън, които се приближавали към стаята им, после за малко спрели и този камък влетял в стаята им през стъклото, а те видели как някой се скрива в храстите след това.

Аз започнах наистина да се плаша, първо тези от другите класове, а сега и момичетата, които познавам от 3 години и досега не съм ги виждал толкова уплашени. Прекарах поредната безсънна нощ...

На сутринта, госпожите бяха разбрали за случката и бяха информирали родителите, никой не знаеше кой е хвърлил камъка, нито защо или дали има някаква опасност за другите. Денят като цяло мина в разказване на страшни истории и аз бях от главните ''шоумени''.

След като се наплашихме и осъзнахме, че е време за вечеря, по-голямата част от нас научиха, че ще има голям купон в... нашето бунгало. Аз бях много ядосан, не ядосан ами направо бесен! Как може да научавам последен!? Както и да е, навечерях се и се понафуках за партито.

Щом влязох веднага бях обзет от духът на купонджията - танци, музика, красиви момичета...и по едно време си легнах и заспах. Може би бях изморен от целия ден до такава степен, че вече не знаех къде се намирам. Събудих се късно, всички ги нямаше, имам предвид - цялата стая - бях сам.

Презареден се реших да ги търся, но осъзнах, че е минало 1 часа. Тогава чух някакъв звук отвън - стъпки, бавни и приближаващи вратата, бях готов за бой - взех стола и отворих рязко.....и видях госпожата.

Тя ми обясни, че купона е свършил....но Боби и Мартин са изчезнали. Каза ми, че останалите вече знаят и в момента са в стаята на госпожите, за да обяснят къде са, но не знаят. Аз наистина се стреснах от това, защото знаех какво може да е станало. Поисках аз, Илия и Тони да спим в ''госпожината'' стая и тя се съгласи...

Спомням си само как си легнах и клепачите ми бавно се затваряха...без да осъзнавам какво се случва, или по-точно какво ще се случи на сутринта...

(Следва продължение)
(за информация - положението ескалира в 3та част)