sanovnik.bg»Споделени Истории»Страх»Кървав лагер - Bloody Camp - ФИНАЛ - FINAL

Кървав лагер - Bloody Camp - ФИНАЛ - FINAL

Кървав лагер - Bloody Camp - ФИНАЛ - FINAL
Когато се събудих вече беше 11 часа (на обяд естествено, не съм чак толкова уморен, че да спя 24 часа). Момчетата ме гледаха втренчено, все едно съм от друга планета. Поогледах ги и май че бяха на себе си. Един след друг като по команда ми благодариха, че съм ги спасил, но се досетихме, че още сме в опасност. Решихме да измислим план за довечера, знаехме, че този психопат няма да се спре докато не издъхнем.

Действието започна - наредихме мебели до прозорците, за да не може да влезе без да забележим, но вратата оставихме отключена. Щяхме да се съсредоточим на нея, за да реагираме, когато влезе. Но имахме един недостатък - нямахме никакви оръжия. Докато другите обсъждаха, че без поне един нож сме загубени, аз за всеки случай погледнах отново в шкафа, където намерих първоначално. Нямаше нищо, но явно, че миналия път не бях проверил по-долния шкаф - рая на ножовете! Имаше по-един за всеки, че и отгоре. Но пак не беше достатъчно - и убиецът има нож.

Трябваше ни огнестрелно оръжие, за да можем да го повалим отдалеч. Беше ни ясно, че трябва да потърсим в другите стаи. Все някой е трябвало да вземе пистолет, та ние сме на 20км от града, без покритие и в гората. Решихме Илия и Тони да останат да пазят, а аз и останалите да потърсим при госпожите. Тъкмо се бяхме отказали и - бинго! В шкафчето до леглото на едната госпожа имаше зареден револвер, не от онези старите, но изглеждаше ценен.

Имаше сребрист отблясък и явно, че госпожата добре се е погрижила за него. След като се върнахме в стаята, решихме в знак на благодарност (пък и защото съм точен стрелец) пистолета да остане в мен, а пък Тони да е с два ножа, защото той също беше решен да отмъщава вчера. Сега ни остана само да чакаме. Беше вече 14 часа. Пуснахме си ''Отчаяни съпруги'' и се напихме с кола - за да убием времето, и за да не заспим довечера.

Но преди да се втренчим в екрана се сетихме да напишем по едно прощално писмо до родителите си, в случай, че не не оцелеем. Ако трябва да съм точен, това беше най-хубавото нещо, което съм писал в краткия си 17 годишен живот...
Най-накрая моментът дойде. След ''Отчаяни съпруги'' прекарахме 2 часа в разказване на вицове. Беше 18 часа и се смрачаваше.

Колата добре си беше свършила работата, защото по-скоро щях да тропна една ръченица, отколкото да легна да спя. Всички бяхме готови за момента. Чухме стъпки отвън. Стиснах револвера. Но стъпките спряха. Махнахме мебелите от прозорците, защото иначе не можехме да виждаме какво става отвън. Всеки остана да наблюдава по един прозорец, аз - вратата. И когато най-малко очаквахме, се чу ужасен писък от кухнята, стъклото се счупи и Илия падна отвън. Никой не смееше да погледне навън, защото клоунът беше там. (забравих да поясня, че една къща е четири стаи - хол, кухня, баня и спалното с 5 легла, вратата е в хола.

Докато се осъзнаем от случката, Тони избяга навън и чухме как той замахна с ножа, но май не уцели за разлика от нападателя. Вече сме само трима. Мартин в кухнята, Боби в спалното и аз в хола. Стъклото в спалното се счупи, вътре влетя един камък и прасна Боби по главата. Той се строполи на земята, видяхме, че диша и решихме да го оставим да се оправи. Мартин ми прошепна, че ще изтича до пътя и ще спре първата кола, която види.

Казах му, че това е най-глупавото решение, има 2 км до пътя. Но той вече беше решил. Видях как избяга и изчезна в мрака. Сега бях сам. И тогава го видях, той влезе през врата и се насочи към мен. Май, че беше сменил костюма - сега беше наполовина бял и наполовина червен, със същата маска (домино, и тя наполовина бяла),със същата шапка. Стрелях веднъж - пропуснах, стрелях втори път - пропуснах, докато стрелям трети път той заби ножа си в дланта ми и аз изпуснах пистолета.

Шутът го ритна и той изхвърча навън. Замахнах да ударя с другата си ръка, но ме намушка в стомаха. Мислех, че умирам, паднах на земята. С последни сили започнах да пълзя към пистолета. Почти го стигнах и чух как клоунът замахна към мен, претърколих се настрани, и хванах с пистолета. Имах още 5 изстрела. Изправих се. Беше пълнолуние.

Погледнах тази омразна твар за последно и стрелях. Застрелях го в ръката, с която държеше ножа, 2 пъти в стомаха и един път в челото. Пропуснах веднъж. Той падна на земята и издъхна. Едвам стигнах до пейката, където седяхме да чакаме автобусите, легнах на нея и припаднах.

Събудих се в болницата. Момчетата бяха около мен. Казаха ми, че съм загубил много кръв и съм се разминал на косъм. Аз не можах да повярвам, че са живи. Илия беше с превръзка на рамото - там го е намушкал. Тони беше превързан на стомаха, ножа не се е забил дълбоко, иначе нямаше да е жив.

Боби беше с превързана глава, той не е бил в такава опасност, защото камъкът го е ударил странично и е бил само замаян. Мартин беше непокътнат. Той ми разказа как е спрял един тир и с телефона на шофьора е викнал ''Бърза помощ'' и полицията. По - късно се видях и със семейството си. Те ми казаха, че съм истинска знаменитост - дават ме по всички канали. Разказаха ми, че и момичетата са добре - те чули писъци от съседните стаи и избягали в гората преди онзи луд да ги намери. Открили са ги на 10 км от лагера. След като всичко приключи, вдигнахме голям купон.

Но телата на останалите ученици не бяха намерени, нито на госпожите. А убиецът беше погребан в безименен гроб някъде до град Силистра. По-късно стана ясно, че гробът е бил разкопан, а ковчегът - празен...
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

4.3
Общо гласували: 4
5 2
4 1
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (3)

Изпрати
georgi
georgi
06.08.2013 12:30
Къде е 1-ва част ?
0
0
К.
К.
06.08.2013 07:59
Много добра история. Кратка, интересна и напрегната. А стилът в последните две части просто кърти. Аз лично харесвам, че не описваш кървищата толкова подробно, защото такива описания ме отвращават.
Много добро произведение, продължавай да пишеш!
Г-н К.
0
0
K.k
K.k
05.08.2013 12:42
Страхотна история.
0
0