Любовта е странна - 1 част

Само преди да започна ще искам да кажа няколко думи! Та тази история я бях започнала в училище и просто не можах да я довърша защото просто сякаш бях в "творческа криза" :blush:.

Та сега ще пусна половината,а другата половина ще я очаквате утре (впрочем утре очаквайте и продължение на "Малоумният". Не знам как ще се справя! )И ЗАПОЧВАМ...:

ГЕРОИ(за сега)
1. Петя - 21 год.
2. Александър(Алекс) - 23 год.

Петя стана сънена и недоспала, вдигна щорите и слънцето проникна рязко в стаята. Докато се чудеше с какво да се заеме първо, телефона й звънна:

-Да...
-Ало... здравей!
-Алекс ти ли си? Какво искаш, защо ми звъниш?(тя всъщност тайничко си го харесваше, но още не знаеше неговите чувства към нея и доста се срамуваше да му признае :blush: )

-Ами просто за снощи си мисля, че може да...
-Чакай,чакай... За какво ми говориш, какво е станало снощи?
-Ъъм... Ти, не помниш ли?
-Какво трябва да помня? Какво е станало?
-Ти май наистина не знаеш?

-Да!(тя наистина нищо не помнеше от онази вечер)
-Ок. Айде след 1 час да се чакаме пред кафенето на Моника и да се разходим .
-Ок айде чао.
-Чао.

Тя затвори телефона и докато си търсеше дрехи за излизане се опитваше да си спомни какво е станало онази нощ. Какво ли не й мина през главата, но се спря и си каза, че все пак не са убили човек или пък може да е така...

Надявам се поне малко да Ви е заинтригувало! И моля Ви напишете коментар дали да пускам още части