Нещо като продължение на сънят `Гроб`

Отново бяхме същите хора като в предишният сън. Стояхме в някакви развалини от сграда. А пред нас стоеше някаква сянка на човек. Ние се опитвахме да видим лицето му, но все не успявахме.

Каквото и да правихме човекът пред нас си стоеше просто като силует без лице, без, дрехи, без ясни очертания на тялото. Но не беше страшен, ние всички бяхме любопитни кой е той. Този силует нещо ни говореше.

Не мога да си спомня думите му, но знам че бяха упокояващи,приятелски. Обаче едни негови думи помня много добре. Той каза: "Всичко е наред, знам че не ме помните. Все пак толкова отдавна......". После потъна в някаква локва под краката му.