Като на война
редакция:
Здравейте. Две вечери поред сънувам сънища, свързани с война. Аз бях от дрипавите хора, които се бореха за живота си.
Сънувах как ни събират в нещо голямо като дупка и стрелят насляпо, докато повечето хора умрат. Всеки се криеше и се блъскаше в опит да се спаси, а войниците с удоволствие избиваха всички.
Някои хора правеха тайни събрания и подготвяха революция, но ако се разкриеше някое от тези събрания, всички биваха изгаряни.
И аз участвах в едно такова събрание, но за жалост то беше осуетено и всички бяха убити. Аз обаче успях да избягам. Заминах далеч, но после се върнах за да помогна, но всичко отново се провали.
Най-голямо впечатление от сънищата ми направи хладнокръвието на войниците и това, че ако някой намереше храна, въпреки големия глад, я споделяше с другите.
Най-силният спомен от сънищата е този когато бягах. Бягах бързо, без да се обръщам назад. Беше ме страх, но когато стигнах далеч, все тръгнах обратно да се връщам.
И като че ли, когато се връщах се чувствах по защитена. През цялото време докато сънувах обаче, изпитвах някаква ужасна мъка. И когато се събудих, ми се искаше да заплача, сякаш беше истина.
Моля, помогнете ми с разтълкуването. Нямам обяснение, не си падам по военните филми нито пък книги и не съм гледала нещо подобно наскоро.
Сънувах как ни събират в нещо голямо като дупка и стрелят насляпо, докато повечето хора умрат. Всеки се криеше и се блъскаше в опит да се спаси, а войниците с удоволствие избиваха всички.
Някои хора правеха тайни събрания и подготвяха революция, но ако се разкриеше някое от тези събрания, всички биваха изгаряни.
И аз участвах в едно такова събрание, но за жалост то беше осуетено и всички бяха убити. Аз обаче успях да избягам. Заминах далеч, но после се върнах за да помогна, но всичко отново се провали.
Най-голямо впечатление от сънищата ми направи хладнокръвието на войниците и това, че ако някой намереше храна, въпреки големия глад, я споделяше с другите.
Най-силният спомен от сънищата е този когато бягах. Бягах бързо, без да се обръщам назад. Беше ме страх, но когато стигнах далеч, все тръгнах обратно да се връщам.
И като че ли, когато се връщах се чувствах по защитена. През цялото време докато сънувах обаче, изпитвах някаква ужасна мъка. И когато се събудих, ми се искаше да заплача, сякаш беше истина.
Моля, помогнете ми с разтълкуването. Нямам обяснение, не си падам по военните филми нито пък книги и не съм гледала нещо подобно наскоро.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.3
Общо гласували: 3
51
42
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Много би ти помогнало (а и на всички останали) да се молиш на Бога. Не да му искаш ябълки или дрънкулки, а като обръщаш очите към дъното на психиката си, да се опиташ да го усетиш зад вратата. От там приемай неговата благодат, която ще се прояви като здраве, защита от всичко и река от усмивки. Колкото повече, толкова повече.