Сродната ми душа е мъртвец
редакция:
Един ден ми хрумна да отида на гробището. Като цяло не съм вярваща,тотално се доверявам на науката и вярвам само в това,което може да се докаже.
Разхождах се като в мъгла през гробището и сякаш нещо ме теглеше към нещо.
За момент се бях загледала в гроб на мъж и жена,и когато се обърнах видях гроба на невроятно познато момче на 17 години,починало преди много време.
Стана ми толкова тъжно,че е починал толкова млад и заплаках.Аз самата съм само на 16 години.
Не мислех много за него докато лицето му не се появи в главата ми.Започнах да полудявам,нещо ме караше постоянно да мисля за него.
Няколко дни по-късно отново посетих гроба му за да си припомня лицето му и да видя името му.
Винаги бях харесвала това име.
Сякаш нещо ме подлуди. :cry:
Насън се опитах несъзнателно да говоря с него,но изведнъж пред мен се появи някакъв страховит изрод с отекли очи и сбръчкано лице,уплаших се и се събудих.
Говорих с някои хора и ми казаха,че той е искал да ми каже нещо важно щом ме преследва толкова бясно.
Споделих на една приятелка,която също се поинтересува и двете опитахме да открием малко информация за него и смъртта му,но не намерихме нищо.
Още като го видях знаех,че това съм търсела на гробището,но факта,че досега не вярвах в сродни души,и това се промени когато го видях,ме плаши.
От тогава не сънувам нищо.
(Преди да е изтекъл срокът за промяна искам да вметна,че започнах да сънувам нормално,но образът му ме преследва постоянно.Обладана съм от неситово желание да разбера нещо за него. Дали иска да свърша нещо вместо него,или прсото съм твърде любопитна?)
Разхождах се като в мъгла през гробището и сякаш нещо ме теглеше към нещо.
За момент се бях загледала в гроб на мъж и жена,и когато се обърнах видях гроба на невроятно познато момче на 17 години,починало преди много време.
Стана ми толкова тъжно,че е починал толкова млад и заплаках.Аз самата съм само на 16 години.
Не мислех много за него докато лицето му не се появи в главата ми.Започнах да полудявам,нещо ме караше постоянно да мисля за него.
Няколко дни по-късно отново посетих гроба му за да си припомня лицето му и да видя името му.
Винаги бях харесвала това име.
Сякаш нещо ме подлуди. :cry:
Насън се опитах несъзнателно да говоря с него,но изведнъж пред мен се появи някакъв страховит изрод с отекли очи и сбръчкано лице,уплаших се и се събудих.
Говорих с някои хора и ми казаха,че той е искал да ми каже нещо важно щом ме преследва толкова бясно.
Споделих на една приятелка,която също се поинтересува и двете опитахме да открием малко информация за него и смъртта му,но не намерихме нищо.
Още като го видях знаех,че това съм търсела на гробището,но факта,че досега не вярвах в сродни души,и това се промени когато го видях,ме плаши.
От тогава не сънувам нищо.
(Преди да е изтекъл срокът за промяна искам да вметна,че започнах да сънувам нормално,но образът му ме преследва постоянно.Обладана съм от неситово желание да разбера нещо за него. Дали иска да свърша нещо вместо него,или прсото съм твърде любопитна?)
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 5
51
43
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари