Страдам сама в ъгъла без сродна душа...Докога?!

Здравейте, реших да напиша тази история, защото смятам че имам нужда от подкрепа и разбиране, от утеха и приятел. Живях тежък и труден живот още от малка, никога не съм имала много приятели, а и дори да имах, те често ме предаваха, разочароваха и забиваха нож в гърба. Винаги съм била с добро сърце и често са се възползвали от това, раздавала съм се за другите а те накрая ме използваха и злоупотребяваха с доверието и добротата ми.

Винаги аз съм била тази която се е раздавала повече и в приятелствата и във връзките. Така и не успях да намеря своята сродна душа както в приятелствата така и в любовта вечно се чувствам самотна. Всеки разбира нещата по свой начин, всеки е с теб до време а после те забравят и зарязват. Така се случва и с мен постоянно и не мога да разбера защо. Наскоро имах приятел който уж много ме обичаше аз също го обичах, но имахме доста проблеми и несходства в характерите, често се карахме, но любовта държеше връзката ни. Докато той не реши да ме предаде и изостави без дори да ми даде адекватни причини и обяснения, просто му омръзнах и егото му надделя над чувствата и ме изостави, градяхме мечти и бъдеще заедно, но той заряза всичко. Избра да се забавлява и гледа своят живот.

След него се опитвах да завързвам нови запознанства, но съм много разочарована от днешните момчета, защото почти не останаха свестни такива и се питам докога добротата ще се смята за слабост и нормалните за луди а пошлостта и простотията ще се смятат за нещо нормално. Какво се случва в този объркан свят и защо е толкова трудно да се намери един нормален и свестен човек със ценности, който да уважава другия, да се съобразява с него и чувствата му, да е загрижен и да е с добро сърце. Докога такива като мен ще страдат сами в ъгъла а лошите ще са щастливи и ще живеят добре. Не издържам повече, искам да открия своята сродна душа, човекът който няма да ме предаде и в най-трудните и тежки моменти.