Срещатата ми с мъртвец

Когато бях на 16 години един мартенски ден се прибирах към къщи от гимназията. Една моя приятелка беше купила билети за кино и ме чакаше на главната. Аз бързах да отида да си оставя чантата и по най бързия начин да стигна до киното. Тъй като бързах не минах по обичайният път а цепих по азимут. И точно там на една пейка пред блока ми стоеше един дядо Стоян от задния блок/той мене много ме обичаше/ -Здравей! -ми каза той- Хванах му ръцете -Здравей дядо Стояне-бяха му измръзнали и той ми казва- Ела седни до мен да ти кажа нещо. -Бързам -му отговорих-друг път- и се затичах лъм блока.

Живеех на 2 етаж качих се оставих само чантата и директно излезнах. Когато стигнах отпред пред пейката дядото го нямаше там/той вървеше много бавно/ направи ми впечатление че много бързо се е прибрал -но не отдадох голямо значение. След 1 седмица пак като се прибирах -минавайки пред неговия блок видях от далече некролог с неговата снимка! ! Казах си Боже човека искаше да ми каже нещо и починал. Приближих се защото ми стана странно -защо имаше снимка -та то нямаше и 1 седмица от както говорих с него. На некролога пишеше 6 месеца от смъртта. Казах си объркли са се. Нали си нямаше никой.

Бог да го прости и в момента в който продължих към нас видях Баба Кате на 1 етаж да проска дрехите. Попитах е-Бабо Кате кога почина дядо Стоян? -А още октомври месец ми отговори. . . . . и аз припаднах. Когато отворих очи ме бяха наобиколили жените от блока, разни баби. Питаха ме дали съм добре. Казах им че преди 1 седмица на обед съм говорила с дядо Стоян и им обесних и как е бил облечен. . . . те замръзнаха защото описанието съвпадаше с дрехите, с които го бяха погребали.

Дадоха ми да пия солена вода и ми казаха че е трябвали да го изслушам. Получих голям шок от това мое преживяване и тъй като пейката на която го видях се виждаше от моята стая -започнах да спя със светната лампа от страх. . . и до ден днешен не мога са заспя ако нямам светлина. . .