Сродна душа или...

Преди 8 години, видях едно момче, още от първия поглед го харесах, но чак след 4 г се запознах с него официално. През тези 4 г. когато съм го засичала, той изобщо не ме забелязваше.

Един ден случайно попаднах на негов профил и му писах. Той ме попита, дали съм от квартала му защото ме е виждал. Аз отговорих да, учудих се,че изобщо ме беше забелязал. Защото ме подминаваше като малка гара.

Излязохме, но аз знаех, че и да стане нещо нямаше да е за дълго. Родителите ми нямаше да позволят, защото не е българин. Отделно от 1 г подържах връзка от разстояние с момче, с което правихме планове да се видим най накрая.

Още на 2рия ден с това момче тръгнахме, не можех да повярвам. Както уж не ме забелязваше изведнъж, вървяхме заедно ръка за ръка. Сподели ми, че от преди ме е бил харесал, но и той като мен просто така.

Ходихме около 2ва месеца, той много се влюби в мен и ми го каза. А аз усещах как хлътвам, но знаех, че няма смисъл и възможно най - много се контролирах това да не стане и слагах стени между нас.

Скъсах с него знаейки, че му разбивам сърцето. Но нямаше как, нашите разбраха за нас и ме накараха да скъсам с него. След което тръгнах с момчето, с което си писах. Отидох да уча и живея при него, така 4г.

През тези 4 г. от време на време това момче ми пишеше. На 2рата година ми сподели, че още не ме е забравил. Засичали сме се но рядко.

Нещата с моя приятел не бяха никак розави, чувствах се пренебрегната, неоценена и нещастна. Това лято, въпросното момче ми писа, когато бях малко в криза. Бях се прибрала за лятото в родния си град.

Решихме да се видим, защото не бяхме се виждали отдавна. Излязохме за първи път от 4 г. изкарахме една доста весела среща. Осъзнах, че с него се чувствам себе си без някой да ме товари за това( като моя вече бивш приятел).

Чувствах се толкова добре и в кожата си без някой да ме съди, замислих се защо с моя приятел не е така.
Започнахме да се виждаме с това момче, но като приятели.

Но още на втория ден усетих, че още ме обича след 4 г.
Хващаше ми ръката, прегръщаше ме. Държеше се с мен невероятно, чувствах се страхотно с него. Но не прекрачвах границата.

Почнахме да правим неща, разходки из природата, готвене и така нат., които съм молила моя приятел,а той се нямаше време или го мързеше. А това моме дори не го карах, той сам го искаше.

Разделих се сприятеля ми и тръгнах с това момче отново, въпреки, че може нашите отново да не одобрят.
Отдавна не съм се чувствала толкова щастлива, толкова добре се държи с мен, постоянно ме глези, обръща ми внимание.

Каза ми, че не знае какво му става, но искал постоянно да е с мен, чувствал се спокоен, сигурен и себе си когато съм до него. Имал нужда от мен. Начина по който ме гледа, прегръща, целува... всичко. Просто виждам в очите ми колко много ме иска.

Каза ми, е за тези 4 г по добра от мен не е намерил. Харесвал това, колко съм истинска и естествена и външно и вътрешно. Никога нито преди, нито сега не ме е разочаровал. Много общи възгледи имаме.

И много интересно сякаш, макар и лека имаме някаква телепатична връзка неосъзната. Примерно мен ми се пие много кола, той ме пита искаш ли нещо от магазина.

На главата ми е да му го кажа, но му казван НЕ. И той идва и носи кола, бил си спомнил колко много обичам и много други подобни.

Друг мъж не ме е правил толкова щастлива. Просто е невероятен, пълна противоположност на бившия ми. Сякаш като урок. Почнах от там където бях приключила.

Какво мислите?