Открадната целувка (4 част)

Цяла нощ не успях да мигна. Мислех единствено за Алекс. Мисля, че започвам да го харесвам, въпреки че го познавах от скоро.
- Добро утро Ан! - казва Аманда влизайки в стаята ми.
- Кое му е доброто? - отрязвам я.
- Какво ти има? Изглеждаш ядосана? - пита ме тя.
- Мисля, че се влюбвам в Алекс и. . . . .
- Но това е страхотно! - прекъсва ме тя.

- Не, не е. Видях как Алисън ни гледаше. Очевидно е, че го харесва. - нацупвам се.
- Спокойно, аз знам, че той харесва теб! - усмихва ми се Аманда.
Ставам от леглото за да се приготвя за училище. След като съм готова, излизам и се качвам в колата на Аманда. Притеснена съм от факта, че ще видя Алекс. Но щом Аманда беше с мен, това ми даваше сили да не умра от срам.

Влизаме в класната стая и всички отново започват да ме зяпат.
- Хей, Ан седни до мен! - усмихва ми се Алекс.
- Отивай. - подшушва ми Аманда побутвайки ме.
- Добре, добре.
Сядам до него.

- Здравей, как си тази сутрин? - пита ме той.
- Ами доста ми се спи. Цяла нощ не мигнах. - казвам сърдито.
- Ами доста отегчителни учители имаме така, че доста лесно ще ти се доспи.
Засмивам се на висок глас.

- Извинете госпожице Ан, нещо смешно ли видяхте? - пита ме учителката сериозно.
- Не се смея на вас госпожо. - казвам с усмивка.
- Хмм. . . . И така ученици. . . . . . . .
И започва да обяснява неща които никой не го вълнува.
Алисън влиза в стаята и ме гледа накриво, за това, че седя до Алекс. Сяда до Джеймс и не отвръща на поздрава на Аманда.
- Сърдиш ли се за нещо? - подшушва й Аманда.
- Не. - отрязва я тя.

След училище Алекс предлага да учим в нас. Съгласявам се разбира се.
Слизаме от колата му и влизаме вкъщи. Няма никой. С него сядаме на масата в кухнята и се мъчим да напишем нещо.

- Офф, изобщо не ме вълнуват тези неща. - измърморвам.
- Ами и на мен. - усмихва ми се.
Той стана и се доближи до мен.
- Ето вземи моите записки.
- Благодаря ти.

- Аз трябва да тръгвам. Утре ще се видим. - казва той.
- Добре. - усмихвам му се отново.
Той става и ме целува по бузата. Засрамвам се. Преди да кажа нещо той. . . . .
- До утре. - и излиза бързо от нас.
Бях по щастлива от всякога. Дали наистина щеше да се получи с него? Дали ме харесва и той? Тези мисли не напускаха ума ми.
(следва продължение. . . . )