Открадната целувка (4 част)

Открадната целувка (4 част)
Снимка: sanovnik.bg
Цяла нощ не успях да мигна. Мислех единствено за Алекс. Мисля, че започвам да го харесвам, въпреки че го познавах от скоро.
- Добро утро Ан! - казва Аманда влизайки в стаята ми.
- Кое му е доброто? - отрязвам я.
- Какво ти има? Изглеждаш ядосана? - пита ме тя.
- Мисля, че се влюбвам в Алекс и. . . . .
- Но това е страхотно! - прекъсва ме тя.

- Не, не е. Видях как Алисън ни гледаше. Очевидно е, че го харесва. - нацупвам се.
- Спокойно, аз знам, че той харесва теб! - усмихва ми се Аманда.
Ставам от леглото за да се приготвя за училище. След като съм готова, излизам и се качвам в колата на Аманда. Притеснена съм от факта, че ще видя Алекс. Но щом Аманда беше с мен, това ми даваше сили да не умра от срам.

Влизаме в класната стая и всички отново започват да ме зяпат.
- Хей, Ан седни до мен! - усмихва ми се Алекс.
- Отивай. - подшушва ми Аманда побутвайки ме.
- Добре, добре.
Сядам до него.

- Здравей, как си тази сутрин? - пита ме той.
- Ами доста ми се спи. Цяла нощ не мигнах. - казвам сърдито.
- Ами доста отегчителни учители имаме така, че доста лесно ще ти се доспи.
Засмивам се на висок глас.

- Извинете госпожице Ан, нещо смешно ли видяхте? - пита ме учителката сериозно.
- Не се смея на вас госпожо. - казвам с усмивка.
- Хмм. . . . И така ученици. . . . . . . .
И започва да обяснява неща които никой не го вълнува.
Алисън влиза в стаята и ме гледа накриво, за това, че седя до Алекс. Сяда до Джеймс и не отвръща на поздрава на Аманда.
- Сърдиш ли се за нещо? - подшушва й Аманда.
- Не. - отрязва я тя.

След училище Алекс предлага да учим в нас. Съгласявам се разбира се.
Слизаме от колата му и влизаме вкъщи. Няма никой. С него сядаме на масата в кухнята и се мъчим да напишем нещо.

- Офф, изобщо не ме вълнуват тези неща. - измърморвам.
- Ами и на мен. - усмихва ми се.
Той стана и се доближи до мен.
- Ето вземи моите записки.
- Благодаря ти.

- Аз трябва да тръгвам. Утре ще се видим. - казва той.
- Добре. - усмихвам му се отново.
Той става и ме целува по бузата. Засрамвам се. Преди да кажа нещо той. . . . .
- До утре. - и излиза бързо от нас.
Бях по щастлива от всякога. Дали наистина щеше да се получи с него? Дали ме харесва и той? Тези мисли не напускаха ума ми.
(следва продължение. . . . )

Рейтинг

0
Общо 0 гласували
5 0
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (1)

Изпрати
Пламена Младенова
Героите на колко години трябва да са. Защото Аманда кара кола. Но ако са пълнолетни, не би трябвало да се държат по подобен детински начин. Това не ми е ясно.
3
0