Целувка с дъх на кръв - 2 част

Целувка с дъх на кръв - 2 част
Снимка: sanovnik.bg
- Не съм ви забравила – просто излизаме с Алекс . Разберете ме – и вие правите така , когато си имате гадже, а аз като направя нещо подобно – обръщате се срещу мен !
Не е честно ! – Казах им .
- Подозрителен е , Ела – замисли се ! Не е ли рано да му вярваш толкова ? – Каза Деси .
- Може да е рано , но нека това го решавам аз ! Подкрепяйте ме – не ме плашете !
Аз отивам на парти – със или без вас . Идвате ли ? – Попитах ги .
- Не .- Каза Деси , а след нея Елка каза :
- И аз няма да дойда .
- Добре – вече се бях гримирала – Аз тръгвам . – Казах , взех си черната малка дамска чантичка и излязох от стаята .
Когато отидох на паркинга зад блока , аз се огледах за него,но не го видях..
Погледнах си телефона и чух тих смях , а после и глас :
- Тук съм, Ела.
Обърнах се в посока на гласът му и се усмихнах .
Той излезе от сянката на дървото ,което беше в близост , подаде ми ръцете си и аз положих длани в неговите .
- Много си красива – завъртя ме ,леко все едно танцуваме – Ти ще си най-красивата на партито ми . Стои ти страхотно . – Каза Алекс, усмихна се и ме прегърна , след което ме целуна .
Отвърнах на целувката му .
Стояхме загледани един в друг,когато аз му казах :
- Няма ли да е жест на неуважение , към гостите ти , ако закъснеем ?
- Права си – да вървим . – Каза, усмихна се и държейки ръката ми , ме заведе при една черна кола . Мисля ,че беше някакво Ауди , от новите модели , но предвид това , че не разбирам от коли не знам как там се нарича серията . А и за мен не беше важно каква е колата му – за мен важен бе той .
Отвори ми вратата, качих се и седнах вътре , а той я затвори и след малко беше при мен , но на съседната седалка (шофьорската ) .
- Приятелките ти ще дойдат ли – да ги изчакаме ли ? – Попита ме той .
- Не . – Отговорих тихо и едва чуто .
- Защо ? – Попита ме .
- Моля те – нека не говорим за тях сега . – Казах аз и погледнах през стъклото на прозореца от моята страна .
Без да каже нищо повече, Алекс нежно хвана лявата ми ръка , в своите, а после ме целуна по бузата , и ми прошепна в ухото , че ме обича .
- И аз те обичам, Алекс . – Казах му тихо.
Целунахме се , а после потеглихме .
Той шофираше вече повече от 10 минути , а все още не бяхме пристигнали .
Малко започнах да се притеснявам, когато излязохме извън града .
Изглежда той усети това, защото спря колата , а после ме попита :
- Вярваш ли ми , Ела ?
- Да . – Отговорих му .
- Защо тогава се притесняваш ? Дал ли съм ти повод , да не ми вярваш ? – Попита ме той .
Но как го правеше – все едно четеше мислите ми !
Това и преди ми изглеждаше странно, но сега …още повече .
- Не , не си . – Казах му аз .
- Тогава защо си притеснена и изнервена ? Личи ти – погали ме с пръсти нежно по лицето – Изглеждаш замислена и тъжна …-Каза ми .
- Не ми спомена , че ще напускаме града …-Започнах аз .
- Така ли ? – изглеждаше очуден – Явно съм пропуснал да ти спомена . Не е било нарочно.Повярвай ми , Ела – Каза Алекс .
Повярвах му .
- Вярвам ти . Просто малко се притесних ,защото се познаваме от скоро …- Казах му .
- Обичам те , Ела – вярвай ми ! – Каза и ме погледна в очите .
Изглеждаше искрен .
- И аз те обичам ! Много те обичам ! – прегърнахме се - Макар да не знам много за теб.
Знам само , че се казваш Алекс ,че си на 26 години и си от Варна – това знам за теб .
Но знам и че си мил и сладък, и много те обичам ! – Казах аз .
- Казвам се Александър Луций Антоний – наполовина съм италианец- наполовина французин . Тази вечер, ще ти разкажа повече за себе си , Ела . Имай търпение .- погали черната ми коса – Вярвай ми за всичко .Обичам те ! – Каза и ме целуна .
Отвърнах на целувката му , а той ме погледна в очите , усмихна ми се и попита :
- Ще тръгваме ли ?
Поклатих глава в отговор ’’Да’’ , а той запали двигателя и потеглихме .
Мисля ,че минаха 10-15 минути, когато той паркира на една алея , в близост до една голяма , двуетажна къща .
Слязохме от колата .
Наоколо бе красиво , но и малко страшничко , понеже май бяхме в нещо като гора .
- Хубава къща . – Казах аз .
- Това е вилата на чичо ми . Беше вила , но я съборихме и построихме тази – само за празници отсядаме тук . Харесва ли ти ? – Попита Алекс .
- Хубава е , но е по средата на гората – доста изолирано местенце . – Казах му .
- Именно – тишина и спокойствие . Все пак това се цели , когато отидеш на почивка .
Не е на сред гората – близо е до пътя отатък . Това място е супер за купони – няма на кого да пречиш – усмихна се- Хайде, да влезем вътре .- Подаде ми ръка .
Усмихнах се, хванах го за ръката , а после влязохме вътре .

Бях много изненадана от обстановката вътре .
Мебели почти нямаше .
Целият етаж бе в същност една единствена стая – като голяма зала .
Имаше две дълги и не много широки маси , които бяха отрупани с храна и напитки ,
Няколко големи буфера и тонколони, уредба и два фотьойла в двата ъгала на стаята , както и една голямо палмово дръвче .
Беше ужасно шумно от музиката .
Минахме през гора от хора, които поздравяваха Алекс , но какво точно му казваха – това не чувах .
Той ме отведе на горният етаж .
Тук вече имаше стаи и до колкото разбрах – баня и кухня .
Той ми се усмихна и ме попита нещо .
Почти не го чух .
- Много е шумно тук . – Казах само .
Алекс се приближи и ми каза :
- Искаш ли ,да се разходим ? Да останем сами ?
Звучеше романтично – приех .
Излязохме от къщата и отидохме по-нататък , където преди бях видяла една бесетка .
Музиката сякаш намаля и сега бе поносимо .
Алекс ми подаде чаша вино , а после отпи глъдка от своята и я остави настарана .
- Да не си им казал нещо ? – Попитах го, и отпих малко от своята
- Беше прекалено шумно за вкусът ми – поговорих си с един приятел – той отговаря за музиката . – Каза тихо и се усмихна .
- Тук е много красиво . Храсти, тревички , а тези лампи по пътеката и тук придават романтика ….Страхотно е ! – Изразих гласно възхищенирто си .
Седнахме и погледахме звездите , когато той ме обърна лекичко към себе си и ме целуна .
Отвърнах на целувката му .
Беше като упойка , като … нещо сладко и замайващо . Хареса ми .
Усетих някакъв солен вкус в устата си , докато се целувахме,но после премина .
Прегръщахме се и си говорехме тихо .
Почти бях изпила чашата си , когато той ме попита :
- Ела , обичаш ли ме ?
- Разбира се, че те обичам, Алекс .- Отговорих му, и го погледнах в очите .
- А би ли ме обичала , ако бях много по- стар от теб ? – Попита ме .
- Зависи колко стар – Усмихнах се , и разбрах , че виното е започнало да ме замайва .
- Ами ако бях по – стар от мм… пра пра дядо ти ? – Попита ме .
Мислех , че се шегува , затова казах :
- Ако беше толкова стар – вероятно щеше да си мъртъв .
Разсмях се , но после видях , че ме гледа сериозно .
Голям шегаджия се оказа …
- Не се шегувам , Ела . Обичам те , и за това днес си тук при мен , а не вътре в къщата с всички останали . И скам те , само за мен , Ела – завинаги ! – Каза той и ме целуна бавно и нежно , след което ме погледна в очите .
- И аз те обичам ,Алекс , но не мислиш ли , че е много рано за такива обяснения ?
Скоро се запознахме , и …. Не се познаваме достатъчно , за да планираме бъдещето си .
Обичам те , но не прибързваш ли ? – Попитах го , но после ме осени една идея – може би му се искаше да ….
Да , Алекс е мъж, а мъжете винаги са длъжни да се пробват …
Разбира се , че е това – как не се сетих до сега ?!
Той ми каза , че тази вечер , ще ми разкаже повече за себе си , но може би за друго ставаше въпрос , а не за обикновенно общуване .
Може би му се искаше , да …
- Не , не е това , Ела ! – изглеждаше обиден – Не те искам за бройка , а за винаги !
Обичам те ! – Каза той и хвана ръцете ми в своите .
Той сякаш четеше мислите ми .
- Да , чета ги . – Каза той , а аз го погледнах стреснато .

Рейтинг

4.5
Общо 4 гласували
5 2
4 2
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (1)

Изпрати
Деми
Деми
17.01.2013 16:11
Много ми хареса
0
0