За първи път да видя мъртвец

Като бях около 12 годишна редовно ходех през ваканциите на селото на баба ми. Тя и роднините ми живееха тогава през една къща от гробището. Първата ми работа като отидех беше да накарам братовчедките ми да обикаляме из него и да чета надгробните плочи. Много ме впечатляваха много старите гробове, още помня един почти хлътнал вече и каменния кръст едва го видях. Мисля, че към тази възраст за пръв път човек усеща, че не е вечен и почва да мисли по тия въпроси, кой повече, кой по-малко. Ако не се плашиш от такива неща, може да помислиш един ден да учиш за съдебен лекар или криминалист, примерно. Смъртта е също толкова естествено нещо, колкото раждането. Искам науката по време на моя живот да установи какво има след нея, та като ми дойде времето да знам къде отивам точно, не обичам изненадите и неизвестността.

Ако си към 12,13,най-много14 години е нормално да изпитваш интерес към смъртта.Вече порастваш и всеки на тази възраст започва да говори и да се интересува все повече за смъртта.Не трябва да искаш да ходиш на гробища и да виждаш мъртви...това просто не е обходимо.Както спомена и ЧаоС в коментара си-за напред достатъчно ще имаш възможността да присъстваш на погребения и то за жалост на близки хора.Разбира се,става въпрос и за психика и как би ти понесло това.Не се сърди на родителите си,те не искат да натоварваш ума си с подобни неща особено в това напрегнато ежедневие.Кажи ми,ти би ли позволола на детето си да ходи по погребения и да гледа мъртъвци?!

Мила, мисля че е близко до ума.Прекалено стресиращо е да видиш мъртвец.Тази картина се връща винаги като си помислиш за това.И на мен не са ми разрешавали да ходя по опела и погребения.Докато миналото лято не ми се наложи да помогам за организацията. . . Още си го спомням сякаш беше вчера, неприятна гледка си е и е сресиращо за хора със слаба психика и за деца. Не изявявай такова желание да ходиш по такива места от сега. Млада си и за жалост живота ще ти предостави много възможности да изпратиш близките си. Но какво да се прави това е кръговрата на живота и трябва да го приемем просто така.
П.С. Не обвинявай родителите си, те са правите в случая!

Може би просто те не искат да се изплашиш.