Sanovnik.bg»Споделени Истории»Изповеди»За дългия празен път

За дългия празен път

TeodorraTeodorraНовак
За дългия празен път
Нито съм първата, нито съм последната.
Не съм борбена, напротив много ме е страх. В последната една година представата ми за живота тотално се промени.
Уж добра съм, а ми се случват беди. И се питам "Защо? С какво го заслужих? "

Е, не съм го заслужила. Никога не съм го заслужавала. Работата е там, че сама си го направих. Сама избрах пътя си. . Сама се набутах в мизерията, сама осъзнах, че мечтите ми ще се сбъднат, но само в съня.

А преди беше толкова красиво. Гледах цветята и им се радвах. Всъщност аз изобщо не съм им голям почитател, но цветя. . Красиво е да ти ги подаряват. Другото красиво, а и нужно, е да те подкрепят.

Да имаш някого до себе си, дори само един. . На когото ще разчиташ в трудните моменти, на когото ще се опреш, когато си уморен от всичко и всички.

Красиво е. . А и нужно. А аз си нямам никого. И цял живот съм си нямала, но го осъзнах чак сега. Знаете ли, имах приятел. Беше добър с мен, но и ужасен. Всеки Божи ден се чудих какво правя с него, защо не си тръгвам? Той не беше богат, не беше кой знае колко красив, а и се държеше неописуемо зле с мен. . Но аз все оставах! А отговорът беше прост: когато легнех до него- той ме прегръщаше силно, завиваше ме, грижеше се за мен. . Изглежда искаше да ми даде нещо повече, но нямаше възможност. . Или сега като се замисля- на мен така ми се е сторило, защото никога не получих това "нещо повече".

Минаха дни, минаха седмици- не се обади нито веднъж да попита как съм. Та аз. . аз не съм добре изобщо!
Но. . нали любовта си имала краен срок, та неговия явно е изтекъл.

Вие какво правите в трудните моменти, в които много боли? Обаждате се на приятели. . И аз бих го направила, стига да имах такива.

Стига да имах. Ще попитате "А родители нямаш ли? ". . Е, имаХ, но вече спрях да ги чувствам като такива. Те просто ме отгледаха, докато имах нужда, докато бях малка. После започнаха скандалите и караниците. А с подобно отношение, каквото е тяхното към мен, и вие не бихте ги нарекли родители. По- скоро "дяволи". Но вероятно проблема е в мен- ако бях послушала дяволите си и ако не се опълчвах срещу техните решения, те наистина биха били чудни родители . .

Сега щяха да ме подкрепят. Ако бях подбрала по- добронамерени и искрени хора за приятели. . Сега те щяха да са тук при мен. Ако момчето, в което се влюбих, не си беше тръгнало. . Ако, ако, ако.

Всеки ден се питам какво би било, ако. И знам- това, което днес не е- нямаше да плача и да се чувствам сякаш в безизходица, нямаше да си представям как дядо ми е до мен и ме прегръща, защото той е единствения човек, който не е превърнал спомена в развалина. . Та аз луда ли съм? Да търся подкрепа от един починал мой роднина, който сигурно ме гледа отгоре и съжалява, че съм се родила, че съм станала такава.

А и то каква съм станала? Каква? Не зная как да се опиша. . Уж така, уж иначе и накрая в това положение. Губят ми се думи, чувства, емоции. Превърнала съм се в една бутилка изветряла бира- хем най- евтиния алкохол, хем вече не може да я изпиеш, защото има гаден вкус. И какво става сега? Отива за смет, където и е мястото- при боклуците. Нали
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

4.3
Общо гласували: 3
51
42
30
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари (8)

Изпрати
Пламен Колев
Пламен Колев
24.10.2014 23:20
Просто кажи си: Е доброто в мен се срещна с лошото в него, сега поне знам от какъв тип мъже да се пазя; и гледай напред, защото никой не може да настигне този, който не се обръща назад.
2
0
милена
милена
20.10.2014 20:40
Не разбирам - хем не си борбена хем взимаш редица грешни решения.И все някой друг е виновен- родителите - любимия - приятелите.Започни отначало и от собствените си решения-Помири се с родителите си - намери си приятели - и бъди с подходящия мъж.Не се отчайвай...
1
0
Жоро
Жоро
22.09.2014 00:45
Много ми стана мъчно за теб. Аз никога не съм имал човек до себе си, но родителите и приятелите ми винаги са ме подкрепяли поне. Дано се оправят нещата.
0
0
Петър
Петър
26.08.2014 08:34
Аз не виждам в теб загуба на борбеност. Явно така си мислиш защото в момента си сама и това те кара да се затвориш вътре в теб, но защо? Мислиш ли че това ще промени нещата не. Преди години аз имах проблем и той беше с бившата ми жена тя беше красива , но явно само отвън. След 5години съвместен живот и дете се разделихме по нейно желание сега тегля ядове с техните защото детенцето ми е при тях ,а те не ми дават да го вземам. И какво това не ме сломи напротив накараме още по-силно да се боря за всичко и с всичко. Така че според мен и ти не трябва да се отчаиваш защото като чета твоят текст не ми изглеждаш глупава ,а даже бих казал че си с висок потенциал. Та загърби миналото и се опитай да гледаш напред защото миналото при всеки носи болка и само болка. Успех!!!
1
0
stempz
stempz
29.07.2014 10:18
хората са като звездите по небето нощем,като погледнеш някои се виждат светят ярко,други по-малко,трети са точици,а четвърти не се виждат дори.ние идваме на този свят като гости и си тръгваме като гости,но все гледаме нагоре и питаме защо домакина не ни дава нищо с което да сме щастливи,обичани,успели и т.н.Не, човека не е вълк,не е животно,той е точка енергия събрана във материя.пътят които вървим не е празен,той е пълен с уроци които трябва да научим докато стигнем звездите.Ти недей да мислиш за другите,как са постъпили и защо са се отрекли,съдят или не споделят твоите чувства или мислене,защото не можеш да ги промениш,приеми ги без болка,без гняв.хората имат нужда да са заобиколени от други хора,знаеш ли защо?заради любов,обич,страх от самота,слабост,нее,хората са както казах една точка енергия и понеже света е дуален,една точка енергия дава,а другия тип поглъща,едни вземат дъх,другите изпускат.времето в което живеем превърна повечето духовни същесва в поглъщащи себични,лицемерни,лишени от светлина хора,които идват при тебе за да откраднат,мисъл,емоция,енергия,материя,време и средства,те са като обърната пирамида,,в която се спускаш.има хора които се раждат събудени,други се будят по време на сънят и почват да плачат,защото са видели че сънят които сънуваме е кошмар.Това ,което искам да ти кажа е да не забравяш какъв шанс имаш всеки ден на тази планета,да не забравяш да благодариш за този шанс,да мислиш,да се научиш да се бориш,да побеждаваш и след това да подадеш ръка на този които си победил и да се радваш че имаш чувството за свобода и справедливост.Да, за някои пътят е дълъг и празен,понеже спят с отворени очи,а за други е къс,неравен,и пълен с красота и мечти!
4
1
Jackie
Jackie
29.07.2014 00:06
Светът и хората са жестоки,покажеш ли слабост,направиш ли компромис ти се качват на главата,като вълци са,надушат ли неувереност и страх те разкъсват без да им мигне окото.Преди време и аз бях добър,доверчив и имах някакви мечти,но за благодарност ме лъгаха,нараняваха,а най- накрая когато затънах и имах нужда от помощ ме оставиха на произвола на съдбата.В последствие научих един суров урок и той е ,че ако в дадени моменти от животът си човек не е способен да лъже,наранява и унищожава,то той почти винаги става жертва на тези,които са способни. Човек за човека е вълк!
5
0
Ivan
Ivan
28.07.2014 18:19
Ако ми беше дадена неземна сила щях да помогна на всички хора като нас. Аз за това не уважавам и не обичам никой. Не обичам дори семейството си(което ме обича) за дето другите хора не ме обичат. Аз много мразя себе си и живота си и най вече ХОРАТА! Света трябваше да е пълен с хора като нас за да се обичаме взаимно и да не крадем да не убиваме! А да споделяме по между си.. да даваме на бедните и така нататък. Но не, света е жесток и глупав. Аз съм се отрекъл от България дори направих фейсбук страница "Анти - България". Скоро ще се отрека и от света. Отдай се на религията за да може ако нямаш на този свят поне на другия да имаш! Защото и без това този свят е просто един сън.
0
2
Teodorra
Teodorra
27.07.2014 13:54
Хора, запомнете- вашето щастие, то е на първо място! Защото няма кой да е щастлив вместо вас. Защото то, щастието, е единствения задвижващ механизъм към всички останали блага на живота! Просто бъдете щастливи и не се отказвайте.. както аз се отказах!
1
0