Не съм нормална
АнонименНовак
Моля всеки, който прочете историята ми да коментира. Аз съм фен на тема митология и обичам мистерии. Но досега не съм се замисляла за какво съм такава почитателка.
Тези три месеца ми причиниха странни неща. Обикновено съм ги приела като свое ежедневие. Първо се започна с дишане в стаята. След месец ме беше дърпало нещо по стъпалата. Днес в това време предсказвам малки неща.
Пример мога да дам с това, че понякога знам кога ще спре лампата във входа. Аз се изкачвам нагоре и стигам до етажа, на който смятам, че ще се изгаси лампата, изчаквам секунда почивка и хоп се изгася лампата.
Това е само част от нещата, които ми се случват. Аз съм осъзнала, че притежавам качествата на всички цветове на очите. Имам предвид, че съм с кафяви очи, а в същото време притежавам и други свойства.
Сини – въображение, кафяви – красиви, зелени – ум, пъстри – чувствителни. Приятелят ми постоянно ми вика странни неща, че съм била необикновена и такива простотии.
Бях прочела нещо за Лунни деца и такива неща, че са били способни на невъзможни неща и били впечатлявани от пълнолунието. Постоянно се чувствам изолирана от другите хора и някак различна.
Никога до сега не съм споделяла нещо с моите родители. Винаги съм разчитала на приятелите си. Понякога когато се скарам със свой приятел аз плача и ридая от болка.
Веднъж когато се бях скарала с един приятел и бях разстроена докрай. Дори си бях издраскала ръката с ключовете си. Цялата беше червена. Сега имам вечен белег. Понякога не мога да преглътна лесно обидите и плача от мъка.
Много често ми се случва да бъда обидена от майка си и когато тя ме удари, аз да бъда тъжна 4 дни. Единствено този сайт е мястото, където мога да споделя всичките си ужаси.
Моля да не е било напразно това дълго писане. И моля от сърце всеки, който види историята, да я прочете до края и да се постави на мое място.
Благодаря предварително. :cry:
Тези три месеца ми причиниха странни неща. Обикновено съм ги приела като свое ежедневие. Първо се започна с дишане в стаята. След месец ме беше дърпало нещо по стъпалата. Днес в това време предсказвам малки неща.
Пример мога да дам с това, че понякога знам кога ще спре лампата във входа. Аз се изкачвам нагоре и стигам до етажа, на който смятам, че ще се изгаси лампата, изчаквам секунда почивка и хоп се изгася лампата.
Това е само част от нещата, които ми се случват. Аз съм осъзнала, че притежавам качествата на всички цветове на очите. Имам предвид, че съм с кафяви очи, а в същото време притежавам и други свойства.
Сини – въображение, кафяви – красиви, зелени – ум, пъстри – чувствителни. Приятелят ми постоянно ми вика странни неща, че съм била необикновена и такива простотии.
Бях прочела нещо за Лунни деца и такива неща, че са били способни на невъзможни неща и били впечатлявани от пълнолунието. Постоянно се чувствам изолирана от другите хора и някак различна.
Никога до сега не съм споделяла нещо с моите родители. Винаги съм разчитала на приятелите си. Понякога когато се скарам със свой приятел аз плача и ридая от болка.
Веднъж когато се бях скарала с един приятел и бях разстроена докрай. Дори си бях издраскала ръката с ключовете си. Цялата беше червена. Сега имам вечен белег. Понякога не мога да преглътна лесно обидите и плача от мъка.
Много често ми се случва да бъда обидена от майка си и когато тя ме удари, аз да бъда тъжна 4 дни. Единствено този сайт е мястото, където мога да споделя всичките си ужаси.
Моля да не е било напразно това дълго писане. И моля от сърце всеки, който види историята, да я прочете до края и да се постави на мое място.
Благодаря предварително. :cry:
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.7
Общо гласували: 3
52
41
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари (25)
Изпрати
Ти не си добре
0
0
Здравей :) Ти си едно нормално и много чувствително момиче. Имаш нужда да ти се обръща повече внимание но не го получаваш и това те натъжава. Подсъзнателно искаш да си специална защото жадуваш за внимание и си мислиш че това ще ти го осигури. Истината е че ти сама по себе си специална, както всички останали хора. Всеки носи в себе си нещо различно и неповторимо. Жалко е че не срещаш хора които да те разбират и да бъдат така отзивчиви към теб както имаш нужда. Вината не е твоя. Средата в която живееш не е подходяща и те тика в депресии. Може би урока ти в този живот е да намериш подходящата среда и хора за теб. Не спирай да се опитваш. Вглеждай се в себе си по често и мисли кои наистина са нещата които биха те направили щастлива? Рисуване, четене, писане,актьорство някакъв друг вид изкуство или пък спорт. Уплътни живота си със занимание което ти е присърце. Тогава ще намериш и подходящите хора. Всеки човек има един много силен талант. Ако го откриеш и го развиеш, ще попаднеш на подходящите хора и на подходящото място където ще си щастлива. Овладей емоциите си. Когато нещо неприятно ти се случи просто си кажи: Всичко ще се оправи. Утре ще бъде по - хубав ден. Колкото до крушките :) те изгасят винаги на точно определено време :)Организмът се настройва и го отчита. Другото е въображение :)Просто поемаш дълбоко дъх и оставяш мозъкът да работи :)
0
0
Зачетох се в твоята история и все едно си видях живота. Абсолютно същите неща ми се случват. Имах и един плашещ случай даже. Возя се в рейса и имаше един светофар на една магистрала с двупосочна лента. Спира рейса и аз се заглеждам през прозореца. И от другата страна едно момиченце се кани да пресича ама малко на сигурно 7-8. И пресича едната част и му остава другата....аз се загледах в него и в съзнанието ми изникна, че от другата страна на магистралата ще го бутне кола...УЖАС....тръгна то да пресича и стига вече до тротоара и аз като рефлекс ли не знам , но си затворих очите. Чух писъци от хората в рейса и като гледам детенцето на сантиметри от тротоара лежи и реве...бутна го кола....и аз почвам да рева абеее ужаас. И много такива случки имам....Пък и аз като теб на най малката обида почвам да рева, да се тръшкам. И много вярвам в духове въпреки, че много рядко ми се случват подобни случки.
0
0
Имаш дарба , която ще трябва да развиеш .
В стаята си имаш дух . И при мен преди години ми се случи , да усетя някой в стаята си . Спях и знаех , че няма никой - вратата дори не се отвори , а нещо легна върху мен , както си лежах на страни .
След няколко вечери , усетих , че това нещо е дошло пак . Този път то ме опипваше !
Нямаше никой в стаята при мен !
Стоях със затворени очи и не чувах нищо да хлопа или скърца !
Това нещо идва само два пъти и то защото се преместих на квартира , иначе в новата ни къща ( където ми се случи това ), имах чувството , че нещо ме гледа , когато стоях в хола . Страх ме беше да спя в хола , защото като задремех - нещо сякаш ме натискаше и нямах въздух . . . :-( .
В момента си в депресия , защото майка ти те малтретира , но не се наранявай - това ще премине .
Успех ! :-)
В стаята си имаш дух . И при мен преди години ми се случи , да усетя някой в стаята си . Спях и знаех , че няма никой - вратата дори не се отвори , а нещо легна върху мен , както си лежах на страни .
След няколко вечери , усетих , че това нещо е дошло пак . Този път то ме опипваше !
Нямаше никой в стаята при мен !
Стоях със затворени очи и не чувах нищо да хлопа или скърца !
Това нещо идва само два пъти и то защото се преместих на квартира , иначе в новата ни къща ( където ми се случи това ), имах чувството , че нещо ме гледа , когато стоях в хола . Страх ме беше да спя в хола , защото като задремех - нещо сякаш ме натискаше и нямах въздух . . . :-( .
В момента си в депресия , защото майка ти те малтретира , но не се наранявай - това ще премине .
Успех ! :-)
0
0
И на мен ми се е случвало нещо подобно.Веднъж както си спах се стреснах и почувствах нещо седнало на леглото и ми шепнеше.До мен беше усещах го....и точно когато отворих очи да го видя изчезна. Така че или и двете сме луди или пък те не са нарет.
0
0
Малко си луда,но с времето може да станеш повече.Така,че споко.
0
0
Наистина не си нормална...
0
0
ами да ти кажа вярвам ти даже ще си призная че малко завиждам какви способности имаш
0
0
