Нормално ли е да помня

Споко аз помня как се родих така че...нищо лошо няма я тва

ами може на мозъка да ти е увеличена часта ,,спомени,,

Факт е, че мозъкът помни всеки миг от твоя живот. Това, че си спомняш по-стари спомени от живота ти е напълно нормално. Колкото по- важно е това, което се е случило, толкова по-дълготрайно си мислиш за него.

Ти си индиго дете !

Нормално е.Аз например съм сънувала няколко пъти един и същ сън(мисля, че съм го санувала 2-3 пъти не помня).Съня е следния:Аз съм на няколко месеца и изведнъж корема ми се подува.Озовавам в болницата.Ще ми праят операция и ми дават приспивателно и точно тогава се събуждам....Един ден бях споделила на нашите, че помня оперцията си.Майка ми отначало се учуди, защото попринцип децата започват да помнят едва като станат на 4 години, но баща ми не беше изнендан.Аз им обясних, че съм я санувала.Те тогава ми казаха, че са били много разтревожени в този ден...

И аз имам спомени от бебе-помня събитието,виждах нещата отгоре и всеобхватно,разбирах без думи.Навярно това е безсмърното съзнание,преди да се е свързало изцяло с мозъка.И е варно,че сме тук с определена мисия.Поздрав на всички смелчаци,дръзнали да живеят и да се борят в този труден свят:)

и аз си спомням някой неща предимно погребението на баба ми и смъртта на пра дядо ми за смъртта на пра дядо ми си я спомням все едно е станало вчера а аз съм била на около 2 или 3 може да съм била и по малка

Явно е нормално.Аз като бях на някакви месеци си спомням,че баща ми ме беше къпал на мивката с чорапите,после го казах на нашите и се оказа,че е вярно.когато пак бях на няколко месеца си спомням,че лежах на дивана,кака ми дойде до мен и аз почнах да плача-това като го разказах също беше вярно.Според мен такива неща се случват само на "избраните".Знам,че звучи странно,но аз винаги съм мислила,че съм избрана за нещо и затова животът ми е толкова труден.Считам го като изпитание,за което след това ще си заслужава изключително много. :)