Ревността му ме задушава
АнонименНовак
Здравейте. Искам да ви разкажа за това, което ми се случва, не за друго, а за да ми олекне. Много жени може да се познаят в тези редове.
Аз и човека, с който живеем, имаме 16 години разлика. Имаме и дете, не сме женени, не ми е предлагал. Само сме говорели за това, но между другото.
Може би е от разликата в годините, може би е от страх, но тази него психична да я нарека ревност ме убива. Имаме за своя собственост, нямам свободата, от която всеки човек се нуждае.
Вече 4 години го изпитвам на гърба си, не мога да продължавам. Имаме силна връзка, но се опитвам да му кажа, че с тези си мисли и проява на неуважение спрямо мен, само ме отблъсква от себе си.
Всеки човек в определен момент от живота си е усещал парещото пробождане на ревността. Тогава ни обзема страх, омраза, самочувствието ни е смазано.
Да, така е, но аз по никакъв начин не съм му дала поводи за ревност. Не мога да живея повече така, не се издържа.
Иска ми се да разбере, че аз не съм ничия собственност, че аз съм човек като всеки друг, че искам да не се притеснявам с кого говоря, как говоря, какво казвам, как се обличам.
Това страшно много ми тежи и вече сериозно се замислям да го напусна. Вие като странични читатели, какво бихте ме посъветвали ?
Аз и човека, с който живеем, имаме 16 години разлика. Имаме и дете, не сме женени, не ми е предлагал. Само сме говорели за това, но между другото.
Може би е от разликата в годините, може би е от страх, но тази него психична да я нарека ревност ме убива. Имаме за своя собственост, нямам свободата, от която всеки човек се нуждае.
Вече 4 години го изпитвам на гърба си, не мога да продължавам. Имаме силна връзка, но се опитвам да му кажа, че с тези си мисли и проява на неуважение спрямо мен, само ме отблъсква от себе си.
Всеки човек в определен момент от живота си е усещал парещото пробождане на ревността. Тогава ни обзема страх, омраза, самочувствието ни е смазано.
Да, така е, но аз по никакъв начин не съм му дала поводи за ревност. Не мога да живея повече така, не се издържа.
Иска ми се да разбере, че аз не съм ничия собственност, че аз съм човек като всеки друг, че искам да не се притеснявам с кого говоря, как говоря, какво казвам, как се обличам.
Това страшно много ми тежи и вече сериозно се замислям да го напусна. Вие като странични читатели, какво бихте ме посъветвали ?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.3
Общо гласували: 4
51
43
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари (6)
Изпрати
vic vsicki mace revnuvat no greskata e v nas cenite pozvolyavame da go pravat i da si nalagat mnenieto ..pritiskane dori i smart da ima v poslednite godini..imam priatel koito mi dava svoboda koyato nikoi nama pone taka si misla no v posledno vreme iska da mi igrae rolya no az darca na moeto si nese predavam ..neiskam da si nalaga volata srestui mene ...opitai badi silna govori mu inace ostava takiv imas dete moce bi darci na teb.no ne po tozi nacin revnost..kaceli ti ne ti kazi da takastee ili krai opitai moite dumi
0
0
Аз съм на 42г. и съм се сблъсквала със тази жестока ревност.Единствения вариянт на спасение,е този да бягаш далеч от него.Това е нелечимо,и даже доста често води до голяма жестокост и психически травми.Така че си взимай детето и се махай от там....Не желая да ти давам примери от моя живот,защото той е за филм.Успех.
3
0
има брачни консултанти! Говорете с тях!
0
0
И аз съм по същия начин. Търся начин да се справя с ревността на моето момче , но не става ... и мисля , че няма и да стане ... ревността е нещо като болест, която трудно се лекува... прочети в нета , има рецепти за лечение на ревност с билки ... знам , че звучи глупаво , но това го е препоръчал Петър Дънов, мисля , че ... Разучи нещата , опитай, ако трябва тайно или насила , давай билките на мъжа ти , та дано се оправи :))) И успех , защото никой не заслужава да живее цял живот в разпити и в даване на обяснения .
0
0
Колко пъти той живее в неговият си филм и си ми мисли че всеки един е съперник неискам заради страховете от миналото си да наказва мен
0
0
говори с него кажи му това което каза на нас
4
0
