Ревността му ме задушава

Здравейте. Искам да ви разкажа за това, което ми се случва, не за друго, а за да ми олекне. Много жени може да се познаят в тези редове.

Аз и човека, с който живеем, имаме 16 години разлика. Имаме и дете, не сме женени, не ми е предлагал. Само сме говорели за това, но между другото.

Може би е от разликата в годините, може би е от страх, но тази него психична да я нарека ревност ме убива. Имаме за своя собственост, нямам свободата, от която всеки човек се нуждае.

Вече 4 години го изпитвам на гърба си, не мога да продължавам. Имаме силна връзка, но се опитвам да му кажа, че с тези си мисли и проява на неуважение спрямо мен, само ме отблъсква от себе си.

Всеки човек в определен момент от живота си е усещал парещото пробождане на ревността. Тогава ни обзема страх, омраза, самочувствието ни е смазано.

Да, така е, но аз по никакъв начин не съм му дала поводи за ревност. Не мога да живея повече така, не се издържа.

Иска ми се да разбере, че аз не съм ничия собственност, че аз съм човек като всеки друг, че искам да не се притеснявам с кого говоря, как говоря, какво казвам, как се обличам.

Това страшно много ми тежи и вече сериозно се замислям да го напусна. Вие като странични читатели, какво бихте ме посъветвали ?