Мнителна съм към хората

това е защитна реакция от мислите в главата ти,
нещо нормално
но повярвай ми когато дойде твоя човек,ти сама ще го допуснеш без да разбереш как е станало

Когато малкото дете, което се опитва да направи първите си крачки падне, то се страхува да опита отново. Но, когато това детенце вижда как другите деца тичат и играят, то преодолява страхът си и отново прави опити, защото желанието му да играе като другите деца е по - голямо от страхът му от падане. Така е и при теб - веднъж наранена, се страхуваш да допуснеш някого до себе си. Страх те е, че отново ще избереш грешния човек, че отново ще си наранена, че отново ще те боли. Разбирам как се чувстваш, защото и аз съм изпитала това, но запомни че, ако не допуснеш някого до себе си, никой няма да те нарани, но и никой няма да те обича. Помни, че това което не ни убива, ни прави по - силни. Страхът е лош съветник - опитай се да го превъзмогнеш и ще видиш, че има неща, за които си струва да рискуваш.