Крачка напред към щастието

Опитвам се да бъда силна. Опитвам се да не плача. Опитвам се да съм жива. Но не мога. Защо? Вече не издържам! Защо Бог ме наказва? Не може ли да ми помогне? Имам нужда от Неговата помощ. Просто да щракне с пръсти и да ми оправи живота към добро. Поне малко. . . малко. . .

Възможно ли е един ден да се събудя с усмивка на лицето, да се срещна с приятелките си, да ги прегърна без да се опитвам сълзите да спра? А възможно ли е усмивката ми да не е фалшива? Възможно ли е въобще един ден да се почувствам перфектна? Дали е възможно един ши*ан ден хората да са мили? Отговора на всички тези въпроси е лесен и мисля, че всеки го знае - не. Не, не е възможно! Но защо?

Може би живота доста ме нарани. Затова усмивката ми е фалшива. Прикривам сълзите, за да покажа, че съм силна, но не съм. Не съм! Имам нужда от някой, който да ме прегърне, да ме успокои, да ме превърне в нещо различно, да ме разбере. Има ли такъв човек? Или вече всички са трън в за*ника? Вече всеки ли съди хората, но не вижда собствените си недостатъци? Не е възможно! Там някъде има хора, уникални хора. Има ги!

Самата аз познавам уникални хора. Горда съм, че ги познавам. Радвам се, че съществуват, че съдбата ни събра. Благодарна съм, че те осмислят живота ми. И искам да не ги губя. Иначе ще бъда съкрушена. . .

Прочетохте това, но замислихте ли се над думите? Усетихте ли болката ми? Може би. . . но не това искам от вас. Иксма да промените живота си. Да живеете за момента. Винаги усмихнати. Не се влияйте от чуждото мнение. Не критикувайте, никой не е перфектен. Правете това, което обичате. бъдете силни! Бъдете себе си! Все пак живеете един път.