Странна среща
редакция:
Преди време имах среща с настоящия ми партньор. Това беше може би 2-3 ни среща. Вечерта ходихме на кафе и след това той ми предложи да отидем някъде да се разходим. Аз поисках да идем до Самарското знаме(паметник в Стара Загора).
Беше някъде след 23 часа, там нямаше други хора, бяхме сами. Качихме се по стълбите и тогава аз видях нещо да минава зад паметника и после да се връща на обратно от другата страна.
Първоначално помислих, че е някакъв човек, но като го показах на приятеля ми той не го видя. Това нещо беше като черна сянка, с дълго черно палто-като расо, гъста брада и шапка.
Кой нормален човек ще тръгне така в топло време ? Тази сянка сякаш си бродеше като поп, който опява и обикаля в църквата. Изведнъж просто се изпари, не го видяхме да слиза по стълбите или някъде другаде.
Аз много се изплаших и поисках да се махнем, но приятелят ми се опитваше да ме успокой и да останем. Тогава се стреснах, защото помислих, че той нарочно ме е завел там и онзи му е познат и ще ми направят нещо.
Но това не беше така, той искаше да ме успокой, като видя, че не се получава слязохме на бегом и се качихме в колата. Когато му обясних какво съм видяла, той ми каза, че нищо не е забелязал или поне не е обърнал внимание.
Беше някъде след 23 часа, там нямаше други хора, бяхме сами. Качихме се по стълбите и тогава аз видях нещо да минава зад паметника и после да се връща на обратно от другата страна.
Първоначално помислих, че е някакъв човек, но като го показах на приятеля ми той не го видя. Това нещо беше като черна сянка, с дълго черно палто-като расо, гъста брада и шапка.
Кой нормален човек ще тръгне така в топло време ? Тази сянка сякаш си бродеше като поп, който опява и обикаля в църквата. Изведнъж просто се изпари, не го видяхме да слиза по стълбите или някъде другаде.
Аз много се изплаших и поисках да се махнем, но приятелят ми се опитваше да ме успокой и да останем. Тогава се стреснах, защото помислих, че той нарочно ме е завел там и онзи му е познат и ще ми направят нещо.
Но това не беше така, той искаше да ме успокой, като видя, че не се получава слязохме на бегом и се качихме в колата. Когато му обясних какво съм видяла, той ми каза, че нищо не е забелязал или поне не е обърнал внимание.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.7
Общо гласували: 3
52
41
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари