Сън или приказка 3
редакция:
.....Сред голямото царство небесно-старец в бяла премяна, който започнал да дума:-Чух ти думите жено кога беше у храма, искаш нещо от мене,ала друго нещо не рече.
Не дочух аз от тебе прошка за грях ти да молиш, искаш само а не даваш,кога на беден хляб си подала?-стреснала се в съня си жената и се събудила.
До сутринта не можела очите си да затвори, чувала само думите на Бога. Побързала и на следващата сутрин в църквата да иде и с глас започнала Бога да моли:-Видях те Боже нощес у съня си, както те видях-така и те чух, ала едно нещо не разбрах, за какъв грях да моля кога аз грехове нямам?-и пак тръгнала да си отива.
Чул думите й дядо Господ и решил на земята да слезе урок на жената да даде и първо да я изпита. Както вървяла по пътя да се прибира, времето се смрачило, облаци се сгъстили, вятър излязъл и задухал, започнало да вали, загърмяло, затрещяло.
Жената пред къщата си стигнала. Таман да си порти отвори, откъм небето тътен се дочул, светкавица паднала до нея. Кога се жената огледала, що да види-Господ пред очите й. Седи прав и нищо не дума.
Гледала го уплашена, тогаз й Господ продумал:-Помниш ли жено, кога беше млада един ден на пазара човек на земята да е седял с протегната ръка за милостиня, нищичко от тебе не е поискал, само у вас да го прибереш, покрив над главата си да има.
Помня-рекла жената, ала що ми е чужд човек от път да прибирам, ако ми беше парите откраднал ?...Думала жената думала и за думите си не помислила.
Мигом се Господ ядосал и решил истината да й каже.......следва финала!
Не дочух аз от тебе прошка за грях ти да молиш, искаш само а не даваш,кога на беден хляб си подала?-стреснала се в съня си жената и се събудила.
До сутринта не можела очите си да затвори, чувала само думите на Бога. Побързала и на следващата сутрин в църквата да иде и с глас започнала Бога да моли:-Видях те Боже нощес у съня си, както те видях-така и те чух, ала едно нещо не разбрах, за какъв грях да моля кога аз грехове нямам?-и пак тръгнала да си отива.
Чул думите й дядо Господ и решил на земята да слезе урок на жената да даде и първо да я изпита. Както вървяла по пътя да се прибира, времето се смрачило, облаци се сгъстили, вятър излязъл и задухал, започнало да вали, загърмяло, затрещяло.
Жената пред къщата си стигнала. Таман да си порти отвори, откъм небето тътен се дочул, светкавица паднала до нея. Кога се жената огледала, що да види-Господ пред очите й. Седи прав и нищо не дума.
Гледала го уплашена, тогаз й Господ продумал:-Помниш ли жено, кога беше млада един ден на пазара човек на земята да е седял с протегната ръка за милостиня, нищичко от тебе не е поискал, само у вас да го прибереш, покрив над главата си да има.
Помня-рекла жената, ала що ми е чужд човек от път да прибирам, ако ми беше парите откраднал ?...Думала жената думала и за думите си не помислила.
Мигом се Господ ядосал и решил истината да й каже.......следва финала!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 3
51
41
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари