Сън или приказка-2

.....Случило се така, че тяхната съседка отишла веднъж у тях на гости с най-малкото си чедо, което било много палаво. Бърборили си те двечките по женски, а детето край тях играело и както играло бутнало една голяма ваза, която била скъпа и я счупило.

Паднала тя на земята и станала на дребни парченца. Сопнала се майката на детенцето, погнала да го гълчи, вдигнала и ръка над детето. Като видяла туй нещо девойката и рекла:-Не хули така детето, не вдигай ръка над него, вазата било счупило, нищо че е от далеко купена.

Пред вазата детето е по-скъпо, дете с пари се не купува. От децата по-мило няма. Колкото и къщата да ми е богата-душата ми е бедна и празна и аз детенце искам да имам, на рожбица и аз да се порадвам.

Като чула тез думи съседката седнала та се поспряла, а от очите и сълзи закапали. Поревали си те двечките, па тогаз комшийката се сетила, що дума е някога дочула нейната баба да дума и взела та и рекла:-Иди мила ми съседке,сутрин рано по зарана, кога се луната скрива и кога е слънчо не станал.

Иди у близката черква на Бога да се помолиш, грехове да ти опрости и рожба от него да искаш.-Слушало момичето, слушало и решило така да направи. Станала сутринта рано, натъкмила се и се пременила, в черквата право отишла, започнала Бога да моли:-Дай ми Боже детенце, та душата ми да не е празна и къщата ми да не е пуста.

Рекла тез думи само и набързо си тръгнала. Минал деня, нощта настъпила, легнала си и заспала. Сън и се тогаз присънил....Следва продължение.