Дядо почина и ми даде знак
редакция:
Моят дядо почина на 25.03.2012 г, на Благовещение.
Опелото беше на 28.03. Когато се сбогувах с него, освен всичко друго, което му казах, го помолих да ми даде знак, че е на по-добро място.
На втория ден след опелото си лежах в леглото, гледайки телевизия (за да не мисля постоянно за това, което се случи), беше около 2:30 ч.
Бях напълно отпусната, завита до ушите, като едната ми ръка беше извън одеалото, вниманието ми бе напълно насочено в предаването, което гледах, и не си мислех за абсолютно нищо друго и в един момент усетих как някой ме стисна два пъти подред за дланта - нещо като здрависване!
И в този момент аз си погледнах ръката, за да проверя какво става, вдихнах поглед в пространството и несъзнателно се ухилих до ушите!!!
Според мен това беше дядо, който ми даде знак да бъда спокойна, че се намира на по-хубаво място!
Абсолютно съм сигурна, че не си въобразявам, защото такова странно чувство не бях изпитвала досега - беше нещо средно между докосване и натиск, малко е трудно за обяснение, но беше истинско!
Щастлива съм, че е на по-хубаво място и че ми даде знак!
Опелото беше на 28.03. Когато се сбогувах с него, освен всичко друго, което му казах, го помолих да ми даде знак, че е на по-добро място.
На втория ден след опелото си лежах в леглото, гледайки телевизия (за да не мисля постоянно за това, което се случи), беше около 2:30 ч.
Бях напълно отпусната, завита до ушите, като едната ми ръка беше извън одеалото, вниманието ми бе напълно насочено в предаването, което гледах, и не си мислех за абсолютно нищо друго и в един момент усетих как някой ме стисна два пъти подред за дланта - нещо като здрависване!
И в този момент аз си погледнах ръката, за да проверя какво става, вдихнах поглед в пространството и несъзнателно се ухилих до ушите!!!
Според мен това беше дядо, който ми даде знак да бъда спокойна, че се намира на по-хубаво място!
Абсолютно съм сигурна, че не си въобразявам, защото такова странно чувство не бях изпитвала досега - беше нещо средно между докосване и натиск, малко е трудно за обяснение, но беше истинско!
Щастлива съм, че е на по-хубаво място и че ми даде знак!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.8
Общо гласували: 4
51
41
32
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Вярвам, че е на по-хубаво място... надявам се от цялото си сърце!