Дядо ми почина в деня, в който кацнах в чужбина

Здравейте, историята ми може да ви се стори глупава, но от известно време едни мисли не ми дават мира.
Накратко ще ви разкажа за какво става въпрос.
В началото на годината взех окончателно решение да замина на бригада в чужда страна. Моят дядо беше категорично против да заминавам, но в крайна сметка се примири с решението ми, но постепенно започна да линее.

Влизаше и излизаше постоянно от болници и ставаше все по - зле. В деня преди занимаването ми дори се наложи спешно да дарявам кръв за него.
Заминах с надеждата, че ще се възстанови. Само че това не се случи. В часът, в който съм кацнала на чужда земя, той е починал.

В първият момент приех новината тежко (естествено), но впоследствие някакси нямах усещането, че вече не е сред нас. Дори сега, когато се върнах у дома, където живеехме заедно не приемам, че е починал, а сякаш все още е сред нас.

Една приятелка ми каза, че съдбата си знае нейното и тъй като аз бях неговата най - слабост, той е намерил най - точният момент да си отиде, така че да страдам по - малко.

Според вас възможно ли е това?