Дайте ми съвет...
редакция:
Здравейте. Днес прекарах един учебен ден както обикновено, но този ден беше по-различен. Имахме 7 часа, а вторият ни беше физическо. Карахме часа навън в двора и с момичетата от класа намерихме едно гълъбче, което е голямо, не е малко, но не може да лети. Ние малко го гонихме и му пляскахме, за да видим дали ще хвръкне, но то само си ходеше.
Казахме на учителката по физическо и тя ни посъветва да отидем при г-жата по биология и да й занесем гълъбчето. След физическото отидохме при тази учителка, а тя ни се развика с цялата си ярост, сякаш мразеше животните и нямала да си позволи да си съсипе деня заради един тъп гълъб.
Малко се ядосахме. Отидохме при сестрата в лекарския кабинет и тя ни се разпищя. На никой не му пукаше за горкото животно, а то сякаш беше ранено или имаше закърнели крилца. Всички ни казваха да го оставим навън в двора и една от нас излезе и го остави.
До последния час не спрях за мисля за това мило гълъбче. То не е виновно, защо всички го мразеха, никой не искаше да му помогне. След последния час аз и една моя приятелка отидохме да видим дали гълъбчето е в двора. Излязохме целия клас и го нямаше никъде. След около минута оглеждане аз го видях, но не казах на никой, защото целия клас се гавреха с него да го опечем и да го изядем.
Когато всички си заминаха аз и съученичката ми си го взехме и го занесохме у нас. Тъй като аз отглеждам папагали 6-7 години имах храна (обикновено просо с витамини) и му дадох да яде с малко семенца ечемик. То с удоволствие се хранеше, много вода пиеше и малко хляб изяде.
Сега то стои на терасата като паметник, толкова е миличко, но явно е малко стреснато, доста места обиколи и през доста ръце мина. Сега си мислите, че съм луда за това, че съм взела гълъб в нас и да го отглеждам, а не съм го оставила навън, ами помислете, ако някоя котка го беше изяла, то няма никаква вина. Как да не го взема, това е невинно животно.
Дайте ми съвет, какво да правя, ами ако не полети, а само си го храня ей така ??
Казахме на учителката по физическо и тя ни посъветва да отидем при г-жата по биология и да й занесем гълъбчето. След физическото отидохме при тази учителка, а тя ни се развика с цялата си ярост, сякаш мразеше животните и нямала да си позволи да си съсипе деня заради един тъп гълъб.
Малко се ядосахме. Отидохме при сестрата в лекарския кабинет и тя ни се разпищя. На никой не му пукаше за горкото животно, а то сякаш беше ранено или имаше закърнели крилца. Всички ни казваха да го оставим навън в двора и една от нас излезе и го остави.
До последния час не спрях за мисля за това мило гълъбче. То не е виновно, защо всички го мразеха, никой не искаше да му помогне. След последния час аз и една моя приятелка отидохме да видим дали гълъбчето е в двора. Излязохме целия клас и го нямаше никъде. След около минута оглеждане аз го видях, но не казах на никой, защото целия клас се гавреха с него да го опечем и да го изядем.
Когато всички си заминаха аз и съученичката ми си го взехме и го занесохме у нас. Тъй като аз отглеждам папагали 6-7 години имах храна (обикновено просо с витамини) и му дадох да яде с малко семенца ечемик. То с удоволствие се хранеше, много вода пиеше и малко хляб изяде.
Сега то стои на терасата като паметник, толкова е миличко, но явно е малко стреснато, доста места обиколи и през доста ръце мина. Сега си мислите, че съм луда за това, че съм взела гълъб в нас и да го отглеждам, а не съм го оставила навън, ами помислете, ако някоя котка го беше изяла, то няма никаква вина. Как да не го взема, това е невинно животно.
Дайте ми съвет, какво да правя, ами ако не полети, а само си го храня ей така ??
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.4
Общо гласували: 5
53
41
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
но недеи мисли че всички са като теб! не бъди много наивна :) пази се ...